Фабел замълча, докато сервитьорът оставяше кафетата на масата.
— А може би имаме работа с двама убийци, действащи в тандем. Това придава смисъл на теорията за втората серия отпечатъци от стъпки на местопрестъплението в Природния парк. Може би грешим, като ги смятаме за несвързани с убийството.
— Или може би имаме главен убиец и подражател? — каза Херман колебливо.
Фабел поклати глава.
— Тъй като „темата“ на убийствата е абсолютно последователна, имаме пряка връзка между всички случаи. Малките парченца жълта хартия, намерени на всяко местопрестъпление, не само са идентични — те просто приличат на изрязани от един и същи лист хартия. И почеркът е същият. Ако са двама в тандем, ясно е, че Олсен е убиецът от Природния парк, а вторият е извършил другите две, но еднаквия почерк на бележките…
— „Но…“? — Мария Клее се усмихна многозначително.
— Аз просто не ги виждам като екип. Имахме подобна ситуация в предишен случай, но този не изглежда така. Това е една и съща ръка. Да започнем с Олсен. Какво имаме?
— Той изглежда безспорният извършител на убийствата в Природния парк — каза Мария. — Има мотив — сексуална ревност. Но, както казваш, как се връзва това с другите, наглед случайни убийства?
Фабел отпи от своето еспресо.
— Просто не съвпада с образа, който сме създали на Олсен. Той е самият бяс. А нашият човек вижда известна поезия в насилието. Олсен е пръв в списъка, но за да научим повече, трябва да го пипнем. Какво става с Фендрих, Ана?
— Той не е нашият човек. Сигурна съм. Ако е имал сексуални мотиви, което отрича, не вярвам да е направил каквото и да било поради тях. Сто пъти проверявах миналото му. Никакво досие. Никакви предишни подозрения или съмнения по поведението му като учител. Явно не е имал никакви постоянни връзки през последните три години, след като се е разделил с дългогодишната си приятелка Рона Дорф. Говорих с Рона. Тя преподава музика в друго училище. Според нея отношенията им били твърде хладни и ги прекратили след изчезването на Паула.
— Има ли връзка между двете събития?
— Ами да, има. Но тя по-скоро може да оправдае, отколкото да обвини Фендрих. Според Рона е бил вманиачен в желанието си да помогне на родителите да намерят Паула. После, когато Клат от полицията в Нордерщед се лепнал за него, станал сърдит и потиснат.
— Избухлив?
— Не. Отчужден. Както се изрази Рона, отношенията им по-скоро са угаснали, отколкото прекратени.
— Възможно е поведението на Фендрих след изчезването на Паула да е прикритие — каза Хенк Херман. В тона му имаше настойчивост. — Много убийци след извършването маскират чувството си за вина и страх от разкриване като скръб и загриженост.
Фабел беше виждал това много пъти. И в не един случай се беше оставял да го заблудят крокодилските сълзи на хладнокръвен убиец.
— Пък и тази аналогия с Грим, която използва убиецът. — Херман изглеждаше окуражен от мълчаливото състояние на новия си шеф. — Знаем, че приличащата на Паула Марта Шмид, намерена на плажа, е от така наречената низша класа, и убиецът разширява това до аналогия с „подземните хора“. Възможно е Фендрих да е виждал Паула в капана на задушаващите граници на слабите очаквания на родителите й за нея. Възможно ли е да е мислел, че като я убива, я освобождава?
Фабел погледна Херман и се усмихна.
— И ти си чел книгата на Вайс, нали?
Лицето на Херман леко се зачерви под луничките, сякаш беше заловен да преписва на курсова работа.
— Да, господин комисар. Сметнах, че ще е добра основа.
— Така е. И ме наричай „шефе“, така ще пестим време. Ти какво мислиш, Ана?
— Предполагам, че е възможно. Макар че много е подкрепял семейство Елерс, не можеше да скрие презрението си към ниските им очаквания и претенции. Но Фендрих е свързан само с изчезването на Паула Елерс, което технически още не е свързано с нашето разследване. Той няма алиби за останалите, живее сам в онази голяма къща, в която е живял с майка си. Ако имаше алиби за останалите, щях да бъда подозрителна. Но така или иначе моят дълбок инстинкт ми подсказва, че той не е нашият човек. И все пак подарените приказки на Братя Грим ме притесняват, макар че сам го съобщи.
— Добре, но все още държим Фендрих при заподозрените. И това ни води до писателя Вайс.
— Е, шефе, той е твоя работа — каза Мария. — Защо го включваш като заподозрян?