Но и други занимания се промъкнали към тази голяма свобода, намерили път към района и процъфтели. Всички те са свързани с проституцията и порнографията.
Сега датчаните отдавна са си отишли и Алтона е част от Хамбург. Но пространството между тях си остава полусвят на похотливостта и шумната вулгарност. Напоследък Санкт Паули се опитва да прикрие своята непочтеност с модни барове, нощни клубове, дискотеки и театри, но в тесните улички, които тръгват от Реепербан, все още се търгуват желание, плът и пари.
И точно там Бернд беше открил своята голяма свобода. Напоследък с него беше станало нещо, което не можеше да обясни. Освобождение. Орязване на всички морални задръжки, които бяха трупали върху него от детството му. Сега той дебнеше нощта и даваше воля на всяко тъмно желание.
Това беше любимият му момент, отправната му точка — да стои на входа на ес-бана примамливите, проблясващи и блещукащи покани на Голямата свобода от другата страна. Това беше не само място. Беше време — светлият, възхитителен момент между предвкусването и осъществяването. Но тази вечер нуждата на Бернд беше по-силна отпреди и той нямаше време да се наслади на момента. Гъделичкането на тъмна похот беше станало, както винаги, неприятно неудобство, като налягане, което трябваше да бъде освободено. Цирей, който трябваше да бъде пробит.
Бернд се отправи целенасочено по Реепербан, като не обръщаше внимание на витрините, изпълнени с всевъзможни сексуални играчки, и отблъсна натрапчивата покана на портиера за някакъв „видеосалон“. Зави към Ханс Алберс Плац. Налягането в слабините и кипенето в гърдите му достигнаха нова сила и би могъл да се закълне, че усеща онази миризма дори още по-остро, сякаш двете неща бяха свързани. Сякаш миризмата съчетаваше афродизиак и отвращение. Беше близо до целта. Закрачи право през преградите, които пазеха Хербертщрасе, стометровата уличка на бордеите, от останалия Хамбург.
По-късно Бернд прекоси Реепербан и се отправи в малка кръчма на Хан Хойер Щрасе. Беше типично за Санкт Паули заведение. Попмузика гърмеше от джу-бокса и стените бяха украсени с рибарски мрежи, модели на кораби, фуражки на принц Хайнрих и задължителните купища снимки на посетители с различна степен на знаменитост. Снимка на Ян Федер, родената тук звезда на прочут полицейски телевизионен сериал, беше изрязана от списание и залепена на стената до избеляла снимка на най-прочутия син на Санкт Паули — Ханс Алберс. Бернд с бутане си проби път до бара, поръча си бира и се облегна на плота. Барманката беше дебела, с лоша кожа и коса, неубедително руса, но все пак се оказа, че той се пита какви биха били шансовете му. И отново му се стори, че усеща същата миризма.
И тогава огромен мъж се надвеси над него на бара.
43.
11:20 ч., неделя, 18 април
Норддайх, Остфрийзланд
— Наистина не разбирам защо не ти харесва това място. — Сузане държеше лицето си обърнато към слънцето и ветреца, които си играеха безпрепятствено по широките кални ивици на Ватермеер, останали след водата и опънати от хоризонт до хоризонт. Те вървяха, докато петна от пясъчния плаж започнаха да се вмъкват в лъскавата чернота на калта. Мокрият кален пясък навлизаше между пръстите на босите крака на Сузане. — Чудесно е!
— И предлага толкова много. — В усмивката и тона на Фабел имаше подигравателен ентусиазъм. — Може би този следобед ще отидем в Музея на чая или до Парка за океански вълни и ще поплуваме.
— Ами и двете звучат добре — възрази тя. — Няма нужда да бъдеш саркастичен. Мисля, че дълбоко в себе си не мразиш мястото толкова, колкото показваш.
Група туристи минаха покрай тях и ги поздравиха. Това бяха по-сериозни изследователи на калните ивици, водени от местен водач, а голите им крака бяха лъскави и черни от богатата кал на плитчините. Сузане обви ръката си около тази на Фабел, привлече го по-близо до себе си и положи глава на рамото му, докато вървяха.