Мария признателно се усмихна и се отправи спалнята.
— О, и да знаеш, този си го бива — мръсникът му е извадил очите.
Охранителната полиция и криминалистите вече бяха преградили с бяла решетка местопрестъплението на петдесет метра разстояние. Самото тяло беше защитено от втори пръстен. Мястото беше осветено от дъгови лампи и тихото бръмчене на преносимия захранващ генератор създаваше фонов шум. Щерншанцен парк си оставаше постоянно полесражение между младите, все по-подвижни семейства, прииждащи в този вече моден район, и пласьорите на наркотици и наркоманите, които нахлуваха в парка по тъмно. Тази вечер осветените дървета застрашително надвисваха над сцената, а зад тях водната кула от червени тухли стърчеше нагоре в тъмното. Мария отбеляза, че това беше почти същата постановка като при последното престъпление в парка Винтерхудер, в сянката на планетариума, който първоначално също е бил водна кула. Убиецът се опитваше да им каже нещо. Мария проклинаше факта, че няма способността на Фабел да разгадава перверзния речник на психопатите.
Шеф на криминалистите не беше Браунер, а по-млад мъж, когото тя не познаваше. Мария прогони от главата си мисълта, че това е нощ на заместниците. Когато влезе в оградения участък с ръце в латексови ръкавици и нахлузени върху обувките предпазни калцуни, с дознателския шеф си размениха делови кимвания и той се представи като Грубер. Носеше очила, зад които блестяха големи тъмни очи. Приличаше на момче със светъл тен и много тъмна коса, която се вееше безгрижно над високото и широко чело. Мария мислено го кръсти „Хари Потър“.
В центъра на оградения участък лежеше мъж, сякаш положен от погребална агенция, в светлосив костюм, бяла риза и златиста вратовръзка. Ръцете му скръстени на гърдите и голяма къдрица руса коса беше сложена между тях, също като розата, оставена между ръцете на Лаура фон Клостерщад. Под кръстосаните ръце Мария видя малко тъмночервено петно на бялата риза.
Очите ги нямаше. Наранените клепачи потъваха в орбитите, но не ги покриваха изцяло. Кръв беше засъхнала около мястото на очите, но не толкова много, колкото Мария очакваше. Тя беше стресната от безокото лице. Сякаш отстраняването на очите премахваше човешкото.
— Застрелян? — попита Мария, като показа на Грубер червеното петно под ръцете му. Нямаше други видими рани по тялото, говорещи за борба или яростно нападение с нож.
— Още не съм го изследвал. — Грубер обиколи тялото и коленичи до него. — Може да е куршум, а може и само пробождане. Но очите не са извадени с остър предмет. Предполагам, че са изтласкани навън от палците на извършителя. Имаме работа с един сръчен убиец. — Той се изправи и се обърна към Мария. — Жертвата е на тридесет и пет — четиридесет години, висок метър и седемдесет и седем и тегло около седемдесет и пет килограма. Има капилярни разкъсвания около носа и устата и видима травма от удушаване около шията, така че изглежда това е причина за смъртта.
— Очите… Преди или след смъртта са извадени?
— В момента е трудно да се каже, но относителната липса на кръв показва, че е направено или след, или непосредствено преди смъртта. Макар че при всички случаи не би имало много кръв.
Ана Волф влезе в ограждението с Хенк Херман. Тя трепна, като видя безокото тяло. Херман коленичи до него.
— Обзалагам се, че това е липсващата част от косата на Лаура фон Клостерщад. — Той се обърна към Грубер. — Може ли да помръдна ръцете? Мисля, че ще мерим бележка от нашия убиец под някоя от тях.
— Нека аз го направя — отговори Грубер. — Както казах, нашият убиец пипа умело. Може би жертвата се е борила с убиеца. Може да намерим клетки кожа под ноктите. — Той внимателно повдигна едната ръка и леко я отмести, после махна кичура и го сложи в пликче за улики. Повдигна другата ръка. Малко късче жълта хартия се показа под нея.
— Ето я — каза Херман.
Грубер измъкна хартийката с пинсета и я сложи в прозрачно пликче. Подаде го на Херман, който го обърна към светлината и впери поглед в него. Пак дребен и стегнат почерк, същото червено мастило.
— „Рапунцел, Рапунцел, спусни ми твоята коса“ — прочете Херман на глас.
— Страхотно! — каза Мария. — Значи е отметнал номер четири.
— Номер пет — поправи Ана, — ако се брои Паула Елерс.
Гоубер разгледа предницата на ризата, после внимателно я разкопча и огледа раната под нея. Поклати глава.