— Странно… Не е куршум. Изглежда като рана от едно пробождане. Защо не се е защитавал?
— А какво е станало с очите? — попита Хенк Херман. — Май нашият човек вече събира трофеи.
— Не — каза Мария, като погледна нагоре към Водната кула. — Не ги взема като трофеи. Това — тя посочи трупа с леко движение на тялото — трябва да е принцът. В приказката за Рапунцел принцесата е заключена в кула от мащехата магьосница. Когато открива, че Рапунцел и принцът си уговаряли тайни срещи, магьосницата измамва принца и докато той пада от кулата, очите му са избодени от тръни и ослепява.
Ана и Хенк не скриха силното впечатление от думите й.
Мария се усмихна горчиво.
— Не само шефът се учи от приказките.
Докато Фабел пристигне в управлението, те вече бяха идентифицирали безокия мъж от Щерншанцен парк като Бернд Унгерер, доставчик на кетъринг услуги от Отензен. Снимки на тялото и на местопрестъплението бяха закачени на дъската с материали по разследването. Фабел беше позвънил на Мария по клетъчния телефон и беше поискал да събере целия екип заедно с Петра Маас, Ханс Рьотгер и офицер Клат.
Беше два през нощта, когато се събраха в отдела. Всички изглеждаха еднакво пияни от коктейла от умора, адреналин и кафе. С изключение на най-новия член на екипа, Хенк Херман, който беше напълно свеж и гореше от нетърпение. След като Мария изложи всичко, което знаеха за жертвата и уликите досега, Фабел огледа дъската с материали. Той сновеше между сцената при трупа на Лаура и снимките от Щерншанцен, после към другите снимки от Природния парк Харбургер Берге и тялото на Марта Шмид на плажа на Бланкенезе. Възцари се някаква сякаш безкрайна тишина, докато накрая той се обърна към екипа:
— Нашият убиец от самото начало се опитва да ни каже нещо. Не можах да се сетя какво е, но водните кули го подсказаха. Той свързва убийствата. Не само по приказките на Братя Грим. Той ни казва и какво се кани да направи след това… Или поне оставя намеци. — Фабел отиде към снимките на Марта Шмид. Сложи длан върху лицето на мъртвото момиче. — Винаги сме подозирали, че е убил Паула Елерс. Сега съм убеден в това. Затова е използвал приказката за разменените деца за Марта Шмид. Избрал е Марта, защото толкова много прилича на Паула Елерс. Оттогава избира за тема на смъртта приказката за разменените деца, за да покаже, че има тяло, което не сме намерили. Използвал е лицето на Марта като известие, че е убил Паула. — Фабел замълча и сложи ръка на друга снимка — общ изглед на плажа в Елбстранд, където беше намерена Марта. — Но не само е ретроспективен в признанията си той и предсказва. — Фабел посочи фона на снимката, където терасите на Бланкенезе стръмно се издигат над брега. — Това е пристройката за басейна към вилата на Лаура фон Клостерщад. Вече е бил избрал Лаура за жертва и е разположил тялото на Марта в рамките на гледката от къщата на Лаура. Тя вече е била неговата Спяща красавица, отделена от подобните на бедната Марта, размененото дете на „подземните хора“ — издигната над нея по богатство и социално положение. — Фабел се приближи до снимките от убийството на Лаура. — А тук имаме жертва, положена под емблемата в две приказки на Братя Грим — кулата. Тук той смесва метафорите си, но контролирано. Планетариумът в градския парк Винтерхуде се дублира като кулата на Рапунцел и замъка Дорнрьошер… — Той отиде до снимката в едър план на мястото, където беше изрязана косата на Лаура фон Клостерщад. — И тогава слага косата в ръцете на следващата жертва и изважда очите й, за да съответства на приказката за Рапунцел.
— Ами двойното убийство в Природния парк? То как се връзва? — попита Ана.
Фабел замислено потри брадата си.
— Може би връзката е скрита в мястото. Две убийства, едно място. Две действащи лица, една приказка. Връзката е приказката, „Хензел и Гретел“. Но всъщност не смятам, че е тя. Първоначално си мислех, че убийствата в Природния парк са различни, че са инспирирани от сексуалната ревност на Олсен. Но и това не е така. Мисля, че убийствата в Природния парк са единичен акт и са свързани с друго или други, но не и с убийствата сега. Тази връзка е с предстоящо убийство и смятам, че тогава ще има кръстосана връзка — поредната приказка свързващо звено с едно или повече от предишните убийства. И имам чувството, че звеното, което ще видим да възниква, ще има нещо общо с изчезналите очи.
След събранието Фабел седеше в кабинета си сам. Единственото осветление беше настолната лампа на бюрото му. В този сноп светлина той остави бележника си, върху който вече беше скицирал изложеното на дъската, и добави своите субективни коментари.