Всичко друго беше изместено. Цялото му съзнание се насочи върху този малък ярък фокус. Фабел актуализира скицника с подробностите от последното убийство. Засега знаеха, че Бернд Унгерер, на четиридесет и две години, е бил продавач в компания за кетъринг, базирана във Франкфурт. Унгерер по всяка вероятност е бил единствен представител на компанията в Хамбург и Северна Германия. Женен, с три деца, живеел в Отензен. Фабел се взираше в голите факти: що за свят е тоя, в който търговец на средна възраст завършва живота си прободен в сърцето и с извадени очи?
Фабел гледаше дълго и упорито ярката бяла страница с надрасканите от черната му химикалка бележки и червени линии, свързващи имена, места, коментари. Започна да пише чудноватата формула на разследването:
Паула Елерс + Марта Шмид = „Размененото дете“
Марта Шмид, „поставена отдолу“, и Лаура фон Клостерщад, „поставена отгоре“ = „Размененото дете“/„Спящата красавица“
Хана Грюн + Маркус Шилер = „Хензел и Гретел“
Бернд Унгерер + Лаура фон Клостерщад = „Рапунцел“
Липсваше поне малко едно уравнение. Той се взираше в страницата, искаше то да му се покаже. Написа:
Грюн/Шилер + Бернд Унгерер? = ?
Задраска го и написа:
Грюн/Шилер + ? = ?
Унгерер + ? = ?
Колкото и да гледаше страницата, тя отказваше да му даде още нещо. Усети как тревогата здраво се впива в стомаха му: липсващите части ще се проявят като нови убийства. Някой друг ще плати със страх, с болка и с живота си за неспособността на Фабел да види пълната картина.
Олсен. Фендрих. Вайс. Има ли тук друго уравнение? Грешеше ли Фабел, като мислеше, че убиецът е един? Дали не бяха Олсен плюс Фендрих, Вайс или някой друг? Той отвори чекмеджето на бюрото си и измъкна книгата на Вайс. Беше прочел „Пътят на приказката“ от кора до кора. Но сега вниманието му беше насочено. Вайс беше озаглавил една глава „Рапунцел“. И отново разказът се водеше от името на въображаемия Якоб Грим.
„В «Рапунцел», както и във всяка от тези приказки, се очертават елементарните Добро и Зло, едно разбиране на силите на Съзиданието и Живота, на Разрушението и Смъртта. Открих в тези стари предания и приказки силно сходство на темите, което подсказва, че произходът им се крие не просто в нашето неграмотно езическо минало, а в най-ранните представи за повечето елементарни сили. Зараждането на тези приказки би трябвало наистина да лежи сред някаква ранна общност от хора, когато и където нашият брой на Земята е бил все още нищожен. Как иначе ще обясним защо приказката за Пепеляшка съществува в почти еднакъв вид в Европа и в Китай?
Открих, че на Природата в най-голямата й щедрост и разрушителност е придаван човешки образ. Майката. Майчинската и природната сила толкова често се уподобяват, а в старите народни приказки и предания Майката въплъщава и двете. Природата дава живот, храни и поддържа. Но е способна също на гняв и жестокост. Тази двойственост на природния характер се решава в тези приказки от двойното (а понякога и тройно, ако се приеме мотивът за Бабата) представителство на Майчинството. Тук присъства образът на самата Майка, който обикновено представлява домашния уют и всичко, което е хубаво и цялостно: тя е Сигурност и Защита, тя отглежда и се притичва на помощ, тя дава Живот. Мотивът за мащехата, от друга страна, често е използван да представи отрицанието на нормалните майчински импулси. Мащехата е тази, която убеждава съпруга си да изостави Хензел и Гретел в гората. Мащехата, водена от налудничава завист и суета, се стреми да убие Снежанка. И под образа на Злата магьосница виждаме Мащехата като похитител и мъчител на Рапунцел.
В град Любек имало красива и богата вдовица, която ще нарека госпожа X. Тя не е родила дете, но се оказала попечителка на Имоген, дъщеря на съпруга й от предишен брак. Имоген ни на йота не отстъпвала по красота на мащехата си, но пък притежавала богатство, което при мащехата намалявало с всеки изминал ден: младостта. Сега трябва да изясня, че нито аз, нито който и да било друг имаме и най-малка причина да смятаме, че госпожа X завиждала на Имоген или по друг начин била зле настроена към нея. В действителност госпожа X изглеждала най-грижлива и привързана към повереницата си и се отнасяла към нея като към собствено дете. Но това е непоследователност: достатъчно е, че намерих красива мащеха и дъщеря, един от най-честите мотиви в приказките. Тъй като Имоген не била с тъмна коса, не мога да я използвам за пресъздаване на Снежанка… Тя имала бляскава златиста коса, с която доста се гордеела. Намерих своята Рапунцел! Осигурих си да нямам никакви контакти нито с госпожа X, нито с Имоген, които биха могли да ме инкриминират в бъдеще, и се залових с изпълнението на моята възстановка.