През изминалите месеци се снабдих с големи количества лауданум, който си набавях на малки дози чрез посещаване на различни лекари по време на пътуванията си, като ги мамех, че страдам от безсъние. Отново отбелязвах движенията на моите обекти и избирах най-добрата възможност да нанеса удар. Имоген се разхождаше всеки ден в горист парк в северната част на града. Като благовъзпитана млада дама винаги имаше придружителка. Нито знам, нито ме интересува самоличността на нейната компаньонка, но тя беше от типа невзрачна грозничка придружителка, каквито красивите жени обикновено избират като контраст на собствената им хубост. Открих, че ненавиждам придружителката заради абсурдността на шапката й — смешно весело боне, което — както би могло да се предположи — е избрала с погрешното убеждение, че смекчава грозотата на чертите й.
Имаше участък от алеята, на който двете разхождащи се временно са скрити за другите в парка (точно този ден навъсеното небе беше задържало вкъщи много от любителите на разходките) и който за късмет позволяваше да се излезе от парка под пълното прикритие на дърветата. Приближих се до жените изотзад и цапардосах с известна наслада нелепо украсената глава на придружителката с тежък железен прът, който бях скрил под наметалото си. Толкова бързах да покоря Имоген, че можах да изпитам само мимолетно задоволство, когато натъпках смешното боне на придружителката в размазания й череп. Имоген се разпищя и бях принуден рязко да я ударя в челюстта. Това много ме разстрои, защото всяко нарушение на красотата й щеше да намали успеха на моето пресъздаване. Вдигнах я и я отнесох сред дърветата, просто колкото да не ни виждат. След това замъкнах мъртвата придружителка навътре в гората. Локва кръв се беше събрала около грозната й глава и се размазваше по настилката, когато бонето й се отдели от смачкания й череп и от него потече сива маса. Особено се срамувам да призная, че изрекох доста мръсна псувня, докато я скрия от погледа. Събрах клонки с много листа и се върнах да залича мръсотията, но успях само да я размажа още повече. Знаех, че не мога да избегна намирането на тялото — по-скоро предстоящото намиране — но това не ме засягаше. Трябваше единствено да постигна безпроблемното изнасяне на Имоген от парка, без да ме хванат. Бях оставил хубава каляска в далечния край на гората. Метнах Имоген на рамо и я понесох възможно най-бързо при теглото й и трудния терен. Когато я сложих в каретата, тя се размърда и трябваше да я успокоя с малко лауданум в гърлото.
Бях се облякъл като кочияш и след като закрепих Имоген в купето, скочих на каляската и потеглих, без да бързам. Успях в отвличането, без да бъда забелязан. Беше голям късмет наистина, че тялото на придружителката не беше намерено веднага, както се страхувах, а много по-късно през деня, когато беше предприето издирване от гражданите, които се тревожеха за безопасността на изчезналите дами.
Като предвиждах необходимостта от известно укриване, бях осигурил в Любек жилище, отделно от това на брат ми — малка къща в околностите на града. След мръкване пренесох в къщата Имоген, която от сега нататък ще наричам Рапунцел, и я свалих в подземието. Там здраво я завързах, дадох й още лауданум и запуших устата й, за да не се свести достатъчно в мое отсъствие и да привлече някой минувач с виковете си.
После отидох при брат си за доста забележителна вечеря с еленско месо «направо от лова». Позволих си да се позабавлявам за момент при мисълта, че консумирам месо «направо от лова», когато сам идвах «направо от лов». Открих обаче, че когато помислих за изобилната плът, добита при моя лов, изпитах мъжко смущение и прогоних мисълта от главата си.
При завръщането в жилището открих, че моята прекрасна Рапунцел се беше размърдала в съня си. Рапунцел или Спящата красавица? Колебанието беше ме обхванало доста по-рано. Тези приказки са в основата си по-скоро вариации, отколкото отделни разкази. И в двете брат ми настоя да «цивилизоваме» малко разказа, като направим Спящата красавица да бъде събудена с целувка. В оригинала, който бяхме записали, тя всъщност е открита след дълбокия си стогодишен сън от женен крал, който я обладава няколко пъти, докато спи. Чак след като ражда близнаци и единият от тях, при опита си да суче, изсмуква бодила от пръста й, тя се събужда от омагьосания си сън. А пък в приказката за Рапунцел младата принцеса в своята кула не е толкова целомъдрена, колкото подсказват по-късните версии, в това число и тази, която ние разгласихме. Отново е спуснат воал над това как Рапунцел се сдобива с две деца след срещите си с принца. Тук се открива моралът на едно по-ранно време, когато християнските ценности не са съдържали почти никакви колебания. И Рапунцел, и Спящата красавица в оригиналните истории раждат деца от извънбрачна връзка…“