Фабел остави книгата. Спомни си какво беше казал Хайнц Шнаубер за тайната бременност и аборт на Лаура фон Клостерщад. Ако убиецът е следвал, която и да е от автентичните версии на двете приказки или книгата на Вайс, това я прави още по-подходяща за жертва. Но нейната история е била стриктно пазена в тайна. Ако убиецът е знаел, значи трябва да познава много отблизо семейство Фон Клостерщад. Или трябва да е бил бащата на детето й. Фабел продължи да чете.
„В интерес на подобието с приказката бях принуден да изнасиля моята Рапунцел, но само след като заспи.
Тя ме погледна с умоляващи очи, което я направи изключително непривлекателна. Когато махнах кърпата от устата й, започна да се моли за живота си. Стори ми се интересно, че въпреки своето отлично възпитание тя не се молеше за своята девственост, която явно би пожертвала охотно, за да спаси живота си. Накарах я да изпие още лауданум и лицето й отново стана спокойно и красиво. След като махнах дрехите й, бях прехласнат от красотата на тялото й и признавам, че си позволих да се насладя няколко пъти на плътта й, докато спеше. След това нежно поставих копринена възглавница на лицето й. Нямаше никаква горчива последна борба за живот и тя изпусна дъх.“
Фабел отново се откъсна от книгата, този път, за да извади доклада за аутопсията на Лаура фон Клостерщад. Нямаше признаци на сексуална травма и имаше данни, че Лаура може да е живяла в сексуално въздържание от известно време. Той се върна към „Пътят на приказката“.
„Следващата нощ се върнах в парка и оставих моята Рапунцел под украсената кула в центъра. Луната сияеше ярко и осветяваше красотата й. Отметнах лъскавата й коса, която проблясваше като злато на лунната светлина. Оставих я там, моята Рапунцел, та други да я намерят и да заразказват отново старите приказки.
Приех възстановката за завършена и бях много доволен. Беше голяма и много приятна изненада, когато след няколко дни плъзнаха слухове и предположения за ролята на госпожа X в смъртта на доведената й дъщеря. Подозрението беше такова, че — макар и официално да нямаше нищо — не само социалното й положение сред елита на Любек се срина напълно, ами жената често беше обсипвана с подигравки от обикновените хора, когато се появяваше на улицата. Положително доказателство не само за това, че предразсъдъците у простолюдието битуват в така наречения цивилизован свят, а също и за неоспоримата истинност на тези стари приказки.“
Фабел затвори книгата с ръка върху корицата й, сякаш очакваше тя да му предаде още информация чрез осмоза. Мислите му бяха зад лъскавата корица — този търговски продукт на издателя под ръката му в момента на създаването му. Представяше си застрашителната телесна маса на Вайс, приведена над лаптопа му, проблясващите черни очи, в онзи негов поглъщащ светлината кабинет. Виждаше скулптурата на вълка върколак, издялана може би от побъркания му брат уловен в мълчаливото си озъбване, докато Вайс извършваше серийните си убийства на хартия.
Фабел се изправи, облече якето си и угаси настолната лампа. Хамбург искреше пред него през прозореца на кабинета му. Навън милион и половина души спяха, докато други изучаваха нощта. Скоро. Фабел знаеше, че следващото убийство ще стане скоро.
45.
11:00 ч., понеделник, 19 април
Високите земи, югозападно от Хамбург
Фабел чакаше. Беше започнал да изпитва онова почти пияно замайване, което настъпва след прекалено малко сън. Поне да му се беше разминало връщането през ранните часове от Норддайх в Хамбург. Сузане беше решила да остане при Габи и майка му, за да се възползва напълно от двата си свободни дни, след което да вземе влака в сряда.
Убиецът ги разпъваше. Вече трябваше да се занимават едновременно с толкова много убийства, да обработват улики и да извършват разпити, че Фабел беше предоставил изцяло разследването на убийството на Унгерер на Мария. Не беше взел лесно това решение. Ценеше я повече от останалите членове на екипа, може би повече дори от Вернер. Беше изумително интелигентна жена, която съчетаваше методичния подход и мигновеното забелязване на детайлите. Но все още не беше убеден, че е готова за това. Физически беше добре. Дори бяха й дали удостоверение за психологическа надеждност. Официално. Но Фабел виждаше в очите й нещо, което преди го нямаше. Не можеше да го определи, но то го тревожеше.