– Мини пак, когато имаш възможност – каза Ивън. – Трябва да изясним този въпрос.
Тим ѝ пожела приятен уикенд, макар и на шега – тя щеше да работи и двата дни по сделката за „Йор Хаус“, която трябваше да бъде финализирана до понеделник.
20.
Победа или поражение – 28 февруари 2008 година
Заключителното заседание по делото „Янис срещу Кронон“ бе привлякло доста зрители и съдебната зала беше пълна. Хорган водеше двама свои колеги, а голямата адвокатска кантора на Хал бе изпратила трима да помагат на Мел. Имаше също представител на прокуратурата, жена с индийски произход, завеждаща апелативния отдел, с двама щатски полицаи, единият от които носеше метална кутия, съдържаща вероятно част от кръвните проби. Бяха дошли също двама прокурори от Грийнуд, а също и Санди Стърн, като представител на Кас. Единственият, който бе логично да дойде, а отсъстваше, беше Пол Янис – както и на заседанието миналата седмица, той не се яви, с което подчертаваше позицията си, че за него казусът е приключен. Отсъствието му го спасяваше и от задължението да даде кръв за изследване, ако съдията нареди да бъде извършено на място.
На пейките за посетители почти нямаше места. Ивън и Тим седяха на предния ред заедно с репортерите и художниците. Когато бе обявено началото на изслушването, всички адвокати се скупчиха на подиума като малък хор, готвещ се за изпълнение. Представиха се по име, а Санди Стърн обяви, че прави „специално участие“.
– Вашето участие винаги е специално, господин Стърн – отбеляза съдия Ландс, който изглеждаше ободрен от мисълта, че най-после ще се отърве от този заплетен случай. – Имате ли възражение срещу участието на господин Стърн, господин Туули? Каза ми, че се явява от името на господин Кас Янис, но няма да приеме призовка, ако отсъдя във ваша полза.
Мел вяло се опита да протестира, че Стърн иска да извлече двойна полза, но съдията изтъкна, че законът го позволява, и отхвърли възражението.
– Така, да видим сега за какво е спорът – продължи Ландс. – Госпожице Десай, кажете, ако обичате, с какви веществени доказателства разполага щатската полиция.
Имаха главно кръвни проби – от пръските по прозореца, от членовете на семейство Кронон и от Кас Янис, взета за задължителния тест за наркотици преди постъпването му в полицейското училище. Щатската полиция пазеше гипсови отливки на следите от обувки в цветната леха и от гуми малко по-надолу от къщата, а също парчета от счупеното стъкло, събрани, за да могат да се сравнят със стъкълцата, които биха могли да бъдат открити по дрехите и вещите на евентуален заподозрян. Накрая представиха няколко херметични пликчета с проби от тялото на Дита: изрезки от нокти и шест различни вида косми, а също някои влакна, за които бе доказано, че са от нейните дрехи. Дори през 1982 година, когато криминалистиката е била на твърде примитивно ниво в сравнение със съвременните методи, е било възможно да се установи, че под ноктите на жертвата не е имало чужди епителни клетки – доказателство, че не се е съпротивлявала и е познавала убиеца си. Колкото до космите, по времето, когато Кас се е признал за виновен, било установено, че два от тях са сходни с неговите; но през последните двайсет и пет години ДНК тестовете доказваха, че тогавашното „научно“ сравняване на косми не е по-достоверно от оценяването на характера по издутините на черепа, което се е приемало като доказателство в съда през деветнайсети век.
След това дадоха думата на прокурорите от Грийнуд. Те заявиха, че вече са предоставили всичко освен картончето е пръстовите отпечатъци на Кас, което били изпратили на доктор Дикърман в петък съгласно предишните разпореждания на съдия Ландс. Необходимостта да обясняват защо не са намерили картончето по-рано пред присъстващите репортери несъмнено ги бе стимулирала да търсят по-старателно от колегите си в архива и шерифството.
– Добре – продължи съдията, – да пристъпим към изслушване на адвокатите. Кой ще се изкаже първи по настоящото искане?
Представителите на двете прокуратури казаха, че нямат позиция. Туули, вносителят на искането, първи получи думата. Говори кратко. Според него основното било последователността. Призовките били издадени по правилата. Сега трябвало да бъдат изпълнени и по отношение на ДНК теста. След като това искане било удовлетворено, призовката за предоставяне на веществени доказателства автоматично влизала в сила. Независимо дали делото се прекратявало или не, Хал имал право да получи изисканите материали.