– Това е нелепо – заяви Хорган, когато на свой ред получи думата. – Делото се прекратява с внасянето на искането за оттегляне на иска, което съдът трябва да уважи. Призовките губят силата си с прекратяването на делото.
Спомена няколко казуса, при които са били взети такива решения, после заговори за Пол, който се бил оплаквал, че Хал го тормозел. Стърн се изказа в същия дух и заяви, че след двайсет и пет години в затвора Кас имал право да го оставят на мира. Както обикновено, съдия Ландс гледаше съсредоточено всеки адвокат, който правеше изявление, макар че несъмнено предварително знаеше какво ще кажат, дори да играеха пантомима.
– Добре – каза, след като Туули свърши краткото си възражение, – беше ми доста интересно и (макар че жена ми вероятно би ме обявила за побъркан) дори приятно в неделя да поразмишлявам върху философската същност на призовката.
Всички в залата се засмяха. Съдия Ландс рядко се изказваше толкова пространно.
– Първо, ще цитирам определението, което всички знаем: „призовка“ е съдебно нареждане за явяване на лице или представяне на доказателства за целите на делото. В този смисъл, господин Туули, събраните доказателства не принадлежат на страната, която ги е поискала. Законното право на собственост принадлежи на онзи, който на първо място ги е представил пред съда, тоест в случая – на правоохранителните органи. Съдът – или полицията – взема тези материали назаем за целите на делото. След като то приключи или се изчерпи, спорещите страни нямат въпросното право на собственост, освен ако то не е било тяхно поначало.
И така, вече дадох да се разбере, че днес ще удовлетворя правото на сенатор Янис да оттегли иска си. Но преди това трябва да изясним няколко въпроса по отношение на тези призовки. Първо, дали доказателствата трябва да се представят за целите на друго съдебно дело. Ще задам този въпрос към представителите на грийнудската и щатската прокуратура.
Двете жени се изправиха.
– Има ли текущи разследвания във връзка с въпросното убийство?
С други думи, Ландс питаше дали някоя от прокуратурите е възобновила разследването за убийството на Дита с оглед евентуално замесване на Пол.
– Не – отговори заместник щатският прокурор.
Главният прокурор на щата Мюриел Уин беше стара приятелка на Пол и силна негова политическа поддръжничка. На въпрос на журналисти относно иска срещу Хал тя недвусмислено го бе определила като „абсурд“.
– За момента, не – каза прокурорката от Грийнуд.
Нейният отговор бе малко по-дипломатичен – в Грийнуд управляваха републиканците, но на никого не му се искаше да признае, че преди двайсет и пет години са пропуснали нещо. Прокурорите обичаха да си мислят, че са си свършили добре работата от самото начало.
Зад квадратната катедра, която напомняше на Ивън за четвъртитите седани от петдесетте, съдия Ландс си водеше записки. Вниманието на всички в залата бе насочено към него; всички пазеха тишина, защото никой не знаеше какви точно мисли минават през главата му.
– Следващият въпрос. Жив ли е все още някой от родителите на господин Кронон?
Туули зяпна от изненада, после отговори, че не.
– Кой е законният наследник на личната им собственост след удовлетворяване на всички специални наследствени права? – попита Ландс.
При това отклонение във водите на наследственото право Мел, чиято специалност беше криминално право и граждански искове, погледна сащисано, сякаш го питаха за химичния състав на някоя далечна галактика. Когато се окопити, се обърна към Хал, който стана от мястото си зад масата на ответника, като се опита да закопчае сакото си, както бе виждал да правят адвокатите. Оказа се твърде тясно, затова той го задържа събрано с ръка.
– Аз – обяви.
– Няма ли други живи наследници?
– Не, господин съдия.
– Ами за сестра ви, господин Кронон, знаете ли кой е официалният ѝ наследник? Пак ли вие, или вашите родители?
– Баща ми беше учредил тръстове, обичайният начин за управление на недвижимости. Всичко, което беше на Дита, стана мое.
Ландс отново си записа нещо.
– Добре тогава, готов съм с решението. Всички призовки на господин Кронон трябва да бъдат изпълнени, но само по отношение на веществени доказателства, които поначало са били събрани на територията на дома и имота на Зевс Кронон. Това включва доказателства, взети от тялото на покойната Дита Кронон. Взех това решение, защото законът ясно постановява, че дори днес господин Кронон има право да се позове на първоначалното криминално дело срещу Кас Янис в окръг Грийнуд и да изиска всичко, което е негова собственост, да му бъде върнато. В съгласие с правомощията си още сега постановявам тази собственост да му бъде върната. Това обаче, господин Туули, е максималното, което можете да получите. Призовките, адресирани към двамата братя Янис, отпадат. Няма да се събират повече проби за ДНК или пръстови отпечатъци.