– Ще си имаме бебе – каза му. – Скоро ще се наложи да напусна работа.
Така и не разбра дали той ѝ повярва. Във всеки брак има теми табу. Дори тогава въпреки болестта си веднъж на няколко месеца той успяваше да се вдигне като кит, изплувал на повърхността, за да се чифтосва, и всеки път заявяваше, че това би бил добър начин да си отиде от този свят. Но Лидия имаше чувството, че Майки просто е толкова зле, че не му пука. Той знаеше, че умира, че жена му, майката на дъщерите му, предано се грижи за него и ще бъде до него на смъртното му легло. И накрая, огромната радост от раждането на синовете, които щяха да запазят името му, беше окончателната противоотрова срещу въпросите.
През 1958, годината след раждането на момчетата, беше изобретен кардиопулмонарният байпас. Университетската болница купи един от първите и доктор Силвърстийн каза на Майки, че може да спаси живота му. Това бе истинско чудо, разбира се. Беше като да гледаш как някой възкръсва от гроба.
Скоро след това отвориха бакалията. След седем години трябваше да подновят договора за наем. От самото начало знаеха, че условията са прекалено изгодни за тях, но винаги си бяха мислили, че старият Кариатис просто иска да работи с хора, които няма да се налага да гони за наема. Юристите на Майки обаче откриха, че Кариатис е само фигурант; отдавна бе продал магазина на Зет-Пи. Наемът на Янис беше наполовина на това, което Зевс вземаше от съседните имоти. Тази щедрост вбеси Майки. Лидия не смееше да попита защо, макар че се досещаше какво си мисли съпругът ѝ.
До ден-днешен обаче тя не мислеше, че Зевс подозира за бащинството си на близнаците. Слуховете за периодичните пристъпи на потентност при Майки бяха добре известни в енорията. Може би Зевс просто искаше да компенсира Лидия за поведението си.
Колкото до Майки, гневът, който го обхващаше при всяко споменаване на името „Зевс“, беше единственото, което го изкарваше от равновесие. Всичко друго, което се беше случило, бе част от захвърленото минало, част от боледуването му, което те вече възприемаха като далечно море, изолирано и безобидно, когато го гледаш от високия бряг на крепкото здраве.
По-късно Лидия научи, че Кас ходи с Дита. Изчака страстта му да охладнее, но той изглеждаше хлътнал до уши. Бижутерът Ангеликос ѝ каза, че през последните две седмици синът ѝ е гледал пръстени. От отчаяние Лидия не можа да спи няколко нощи. Как беше възможно една моментна слабост да се пренесе във времето и да застраши следващото поколение?
Тя по-скоро би си откъснала езика, отколкото да признае истината пред някого от синовете си. Не можеше да говори и със Зевс. Нямаше как да предвиди какво е способен да направи под влияние на мегаломанията си, но с действията си той със сигурност не показваше никакво уважение към Майки. Тери беше една възможност, но след толкова години тя можеше да се усъмни в думите на Лидия, особено като знаеше неприязънта ѝ към Дита. Нещо по-лошо, Тери можеше да се почувства задължена да каже на брат си. Най-добре беше да говори направо с Дита. Ако тя не обещаеше да скъса с Кас, Лидия щеше да говори с Тери.
Около шест, точно когато е предвидено да свърши пикникът, небето се продънва. Гостите се разбягват във всички посоки, но мнозина, с надеждата пороят скоро да спре, влизат в къщата на Зевс през задната врата, която е отворена, за да могат гостите да ползват тоалетната. Лидия вече е планирала да се вмъкне оттам. По-рано каза на Пол, че Тери ще я закара вкъщи, а на Тери – точно обратното. Сега обаче, когато десетки души се скупчват в задния вестибюл на Зевс, тя се възползва от суматохата и се промъква зад велуреното въже, опънато между две колони като преграда на пътя към горните етажи. Стаята на Дита е втората, чиято врата Лидия отваря на втория етаж, с цяла колекция хартиени кукли, залепени по стените – странна декорация за двайсет и четири годишна жена. Лидия намира едно списание и сяда на шкафчето в банята, после се изправя за момент пред огледалото и се постарава да си придаде решителен вид. Тя вярва във волята.
24.
Родословното дърво – 10 март 2008 година
Зевс бе оставил на сестра си солидно наследство и Тери прояви таланта си в търговията, като често инвестираше в недвижима собственост заедно с брат си. Апартаментът ѝ, като самата Тери, заемаше твърде много място за сам човек, особено ако е трудноподвижен. При все това тя бе на практика закрепостена сред съкровищата си, които беше събирала от целия свят и с които, както казваше Хал, никога нямаше да се раздели. Той я сравняваше с фараоните, които били погребвани заедно с всичките си вещи.