Апартаментът се намираше в една от пищните сгради в стил ар деко, строени през 20-те години на XX век покрай реката недалеч от Сентър Сити. Имаше атрактивни варовикови арки и външни орнаменти и червен керемиден покрив с медни улуци, покрити с красива зеленикава патина. Апартаментът на Тери създаваше атмосфера, сякаш си попаднал в яйце на фаберже – всеки квадратен сантиметър бе богато декориран и позлатен. Всеки предмет блестеше в златисто – рамките на снимките, краката на масите. Дори множеството витрини, съдържащи различни колекции, бяха инкрустирани със златни листенца. Шкафовете съдържаха пъстра смесица от предмети – африкански накити, копчета от китова кост, старомодни детски играчки и, разбира се, еротика. Имаше цяла витрина, около един квадратен метър, посветена на фалосите – древна гръцка традиция, изтъкваше тя, но въпреки това, когато ги видеше, племенникът ѝ почти изпадаше в истерия. Щом влезеше, Хал закриваше колекцията с шал.
Тери прие молбата на Ивън да поговорят, без да пита за причината. Тим също предложи да дойде, но Ивън му каза, че двете искат да си поговорят по женски.
– Е, какво има?
Тери държеше чаша с коктейл, който икономът, старият Джърман, ѝ наля без нужда от допълнително подканване, и се настани на голям диван на цветчета, като държеше бастуна си почти като скиптър. Даже в къщи тя носеше силен грим и бижута. Дори от три метра Ивън подушваше парфюма ѝ. На дървената масичка със златни инкрустации във формата на листа имаше всичко, което би могло да потрябва на старицата, подредено в прецизна последователност – дистанционните за телевизора и аудиоуредбата, безжичен телефон, чашата и златно звънче, вероятно за да може да повика Джърман.
– Получихме неочаквани резултати от ДНК тестовете – отговори посетителката.
Старицата присви яркочервените си като автомобилни стопове устни и не скри разочарованието си:
– Мамка му! Точно от това се опасявах.
– Затова ли искахте Хал да прекрати разследването?
Тери само поклати главата си. Приличаше на метла с правата, изрусена коса.
– Каква каша – измърмори след малко. – Добре. Кажи ми.
Ивън се опита да ѝ обясни метода за анализ на ДНК и как неволно се е превърнал в тест за бащинство, но тя я прекъсна:
– Зарежи общите приказки, скъпа.
– Добре. Хал не е син на Зевс. Поне не биологичен.
– Мамка му – повтори Тери. – Нали няма да му кажеш?
– Затова съм тук. Двамата с Тим мислим, че не е добре да го правим.
– Със сигурност. Това ще го съсипе. В никакъв случай не трябва да научава.
– Ако се стигне до най-лошото, бихме искали да можем да кажем, че сме се съветвали с вас и вие сте казали, че не е в интерес на Хал да споделяме тази информация с него.
– Изкупителна жертва, а? Това ли търсите?
– Не бих се изразила точно така.
– Както щеш се изразявай. Не трябва да му казвате. Точка. – Старицата се размърда на дивана, развълнувана от мисълта и безразлична към дилемата на Ивън. – Сигурно се питаш кой е биологичният му баща.
– Не съм сигурна, че това ме засяга.
– Няма значение, ще ти кажа. За да разбереш как се случи. И защо Хал не бива да узнае. Чувала ли си глупостите как брат ми бил голям герой и почти умрял в болница през Втората световна война.
– Хал постоянно говори за това.
– Да, донякъде е. Но Зевс не е ходил на фронта. Постъпи в новобрански център. И там се разболя от заушки.
– Като децата?
– Протича доста тежко при възрастните. Особено при мъжете. Едва оцеля. Един от офицерите беше грък; обади се на баща ми и всички взехме влака за Форт Баркли в Тексас. Зевс беше много болен, вярвай ми. Имаше висока температура – четирийсет и един градуса. Лицето му бе като пъпеш; топките му също бяха подути – приличаха на две сини сливи. Погледнах, когато нашите не гледаха. Леле, каква гледка! Както и да е, оцеля. Но лекарите ни казаха още тогава, че едва ли ще има деца. Затова, когато излезе от болницата и доведе Хермиона и Хераклес, заподозрях, че има нещо гнило.
– Гръцката мафия?
– Да. Баща ми – тоя глупак – беше голям фен на мафията. Имаше съмнителни познати в Атина и Зевс отиде при тях. Хал бил бебе, само на месец. Залъгали Зевс, че бащата бил партизанин, жертвал се за родината, но по-вероятно Хермиона да е вдигнала крака пред някой германски полковник, който е духнал от града, след като нашите започнаха да ги бият на общо основание. Брат ми видял своя шанс. Пък и в ония дни Хермиона, признавам, беше голяма мацка. И така, той отново цъфна тук с жена, наследник и торба пари. В известен смисъл нещата се подредиха добре.