Выбрать главу

Брат ми винаги е треперел над Хал, защото знаеше, че той е единственото дете, което може да има. Направи си изследвания, но военните доктори се оказаха прави – сперматозоидите му никакви ги нямаше. Преструваше се, че не му пука, обаче за грък, особено такъв като Зисис… Мисля, че всичко, което постигна в живота, се дължи на факта, че топките му не ставаха за нищо друго, освен да ги прехвърля в крачолите.

– Искал е да се докаже, така ли? – попита Ивън.

– Именно. Строежът на всички тези търговски центрове, трансформирането на пейзажа. И, разбира се, чукаше всяка жена, която му се вържеше или дори само си помислеше, че може да легне с него.

Ивън все още се удивляваше на историите за Зевс като приятел на мафията и донжуан. Първоначалната ѝ представа за него бе изградена от мита, който Хал беше създал за него, несъмнено под влиянието на баща си. Този Зевс не беше мъжът, който Хал искаше да бъде, но и пред когото винаги щеше да се чувства второстепенен. По ирония, замисли се сега тя, при всичките си недостатъци Хал вероятно бе по-свестен от баща си. Ако парите не бяха засилили най-лошите му черти, някои хора дори биха го определили като добър човек.

– Ами Дита?

– О, тя беше на Зевс. Не знам точно как успяха. Сигурно докторите са му точили спермата под вакуум и като са събрали достатъчно, са обърнали Хермиона с главата надолу и са я напомпали с пожарникарски маркуч.

– Сериозно?

– Шегувам се! – Макар и с нарушено зрение, Тери се огледа и избухна в смях. – Подложи се на някакво лечение за възстановяване на потентността. В началото на петдесетте откриха рак на татко в белия дроб. Дори в онези дни лекарите – онези, които разбираха – сочеха като основна причина цигарите. Тогава всички пушехме като комини: Зевс, татко, мама и аз. Зевс реши, че ако спре, може и татко да ги откаже. Баща ни обаче беше прекален инат, за да направи нещо такова дори за сина си, и накрая хвърли топа. Обаче, изглежда, че цигарите скапват и топките. Ама кой да знае? През петдесет и шеста някаква фльорца, която Зевс изчукал, дошла да му иска пари за аборт. Той бил сигурен, че мацката лъже, но вместо да я отреже веднага, отишъл пак да се изследва и се оказва, че в спермата му вече плували доста от малките пакостници. Така в крайна сметка се пръкна Дита.

– Аха. Е, тя не е единственото дете на Зевс.

Тери се взря в Ивън през дебелите си тюркоазнозелени очила и маранята от цигарен дим.

– Да, очаквах и това да излезе наяве.

– Как се случи?

– Явно е пъхнал моркова в неподходящата дупка. – Тери се изкиска. – Знаеш, като погледне назад, човек винаги се изненадва какво се е случвало около него, без да забележи. Винаги съм знаела, че Зевс и Лидия доста се харесват. Не че можеше да излезе нещо от това. Между семействата ни винаги е имало онзи вид дребнава селска вражда. Родителите на Лидия нямаха пари да си купят гащи, но се отнасяха с презрение към нас. Бях вече на шестнайсет, когато за първи път влязох у тях. С Лидия обикновено се виждахме в библиотеката.

Детската група в църквата се водеше от отец Демос. Беше добър човек, но нямаше подход към градските деца. Докато си мънкаше нещо под носа, една или друга двойка се вмъкваше в стаичката на хора. Всички го правехме. Беше нещо като да си играеш на бутилка. Аз също ходех вътре. Тогава започнах да осъзнавам, че съм нещо сбъркана. Момчетата не ме вълнуваха.

Старицата се засмя при спомена, горда с непокорството си. Ивън знаеше, че за да го каже, дори за жена на годините на Тери е нужен голям кураж.

– Както и да е. Знаех, че Зевс и Лидия се усамотяват в стаичката по-често от другите. Очаквах обаче, че след две хиляди години ще са пораснали и са го преодолели. А пък Лидия имаше нужда от работа. Една резервна гума е по-полезна, отколкото беше Майки с прецаканото му сърце. В крайна сметка Лидия ми разказа всичко. Представи го така, сякаш Зевс я е насилил. Обаче така и не ми отговори колко пъти тя се е оставила да я оправи.

Тери се изкикоти. Много се забавляваше от начина, по който нагонът прави всички ни на глупаци. Тя бе на страната на брат си по особен, старомоден начин. Лидия обаче е била единствената опора на семейството си, нямала е избор. Зевс се беше проявил, меко казано, като абсолютен задник.

– Та така, оставила се е да я оправи и не каза нищо на Зевс. Дори и на мен. Сигурно не е искала да ме настройва срещу брат ми.

– Ами Майки, съпругът ѝ? Той знаеше ли?