– О, ти си толкова добро момиче…
На другия ден, когато Тим и Ивън влязоха в кабинета му, Хал крещеше на някого по телефона. Съдейки но отделни думи, вероятно на някого от банкерите си. Старият детектив отиде до прозореца, за да се наслади за минута на гледката от четирийсет и четвъртия етаж. Бе прекарал почти целия си живот близо до земята, не по-високо от втория етаж, максимум четвъртия, ако се смята работата му в „Макграт Хол“. Изпита вълнение като селско момче, получило рядката възможност да се полюбува на Тройния град от птичи поглед. Река Киндъл се виждаше като копринена ивица, разделяща основните квартали. В прегръдката на притоците ѝ се разполагаха жилищните карета на града, идеални правоъгълници, които от мястото му приличаха на части от детски конструктор, но в действителност кипяха от живот. Тим отново изпита нещо, за което с възрастта все повече си даваше сметка – приятно бе все пак да имаш хора около себе си.
Ивън се приближи и застана до него. Подсмихна се и посочи едно бръмбарче, което някак бе успяло да се промъкне между двете стъкла. Беше паднало по гръб и не можеше да се обърне, затова отчаяно размахваше шестте си крачета.
– На това му викам грешка в устройството – измърмори Тим.
– Да. Направо да ти стане тъжно.
Той я притисна до себе си за секунда.
Хал тресна слушалката.
– Сигурен съм, че има растителни видове с повече мозък от някои банкери – изсумтя и им посочи дивана.
Двамата седнаха послушно.
– Знам, че ти се пържи яйце на задника заради сделката с „Йор Хаус“ – каза тя, – затова ще бъдем кратки. Получихме резултатите от ДНК теста. Кръвта не е на Пол.
Хал изпъшка, присви очи и изпусна химикалката, която държеше.
– Мамка му – изруга и го повтори още няколко пъти. – Значи все пак е на Кас?
– Не. – Ивън се наведе напред и опря лакти на коленете си. Това бе решителен момент за нея, даде си сметка Тим. – Не е от двамата.
Лицето на шефа ѝ застина като маска; само очите му шареха наляво-надясно, докато се опитваше да осмисли факта, който нито той, нито някой друг бе очаквал.
– Не е от тях?
Ивън кимна.
– Искаш да кажеш, че Пол оттегли иска си, за да ни попречи да направим теста, доказващ, че двамата с брат му са невинни?
– Никой не казва, че и двамата са невинни. Това е една възможност. Но все още разполагаме с пръстовите отпечатъци, следите от обувки и гуми и проби от спермата на Кас. Не може да твърди, че не е бил там.
– Тогава чия е кръвта? – настоя Хал.
– Не се знае. Имаме проби от семейството ти, Пол и Кас. Със сигурност не е от никого от тези хора.
– Само това ли? Явем не каза ли от кого може да е? Няма ли друг белег, по който да се установи?
Ивън погледна Тим за секунда, после пак се обърна към шефа си:
– Каза, че е от жена.
– Жена ли? – Хал се дръпна назад. Зяпна от изненада. – Жена? Имаме ли някаква представа коя?
– Най-логичното предположение е Лидия Янис.
Ивън изложи доводите си: пръстена, кръвта.
– Леля Лидия е убила сестра ми?
– Възможно е – отговори тя.
– Не, не е – тросна се Хал. – Слушай какво ще ти кажа. Леля Лидия беше силна и решителна жена. Имаше достатъчно старомодни разбирания, за да шамароса сестра ми заради нахалното ѝ поведение. Но да удря главата ѝ в таблата на леглото? Абсурд! И дори да повярвам в това, няма начин да допусне синът ѝ да влезе в затвора вместо нея. Тя беше самоотвержена гръцка майка. Бе готова да прободе сърцето си с нож заради децата си.
– Това е положението – настоя Ивън. – Може би с Кас заедно са го извършили и после той се е признал за виновен, за да намали щетите.
– Защо леля Лидия ще иска да убива сестра ми? Добре, не искаше Кас да ходи с Дита. Защо не греене сина си по главата? Това е нелепо. И няма нищо срещу Пол, така ли?
– Не знаем, Хал. Единственият, срещу когото няма никакви веществени доказателства, е той.
– Освен лъжите, които е говорил пред полицията, за да прикрие брат си.
– Ако Лидия е убила сестра ти сама, ще се окаже, че дори тези показания са били верни.
Хал отново се облегна назад в голямото кресло и се обърна с гръб към подчинените си. Бръкна в чекмеджето, извади някаква химикалка и я запрати в другия край на стаята. След малко отново се завъртя към тях, осенен от нова идея.
– Обаче няма и доказателства срещу леля Лидия, нали? Тоест нищо конкретно. Не знаем със сигурност, че кръвта е нейна. Тя не е единственият човек на света с кръвна група Б. Можем ли да ѝ вземем отпечатъци?
Ивън погледна Тим, който само сви рамене. Не можеше да каже „не“, докато не обмислеше нещата.