По-нататък по коридора Тим чу музика и подмамен от звука, надникна в дневната. Възрастните лица, повечето женски, изглеждаха ободрени от трелите на виолончелото като от живителен ветрец. Младата азиатка, седнала с музикалния инструмент между коленете, бе много талантлива. Музиката ѝ, едно произведение на Брамс, беше дар, напомняне за вечната сила на красотата – мисълта за това го трогна дълбоко. Той дори се просълзи, докато се отдалечаваше по коридора.
След като стигна до вратата на Лидия, помоли за съдействие една от жените от персонала, които сновяха напред-назад с цветни работни униформи. Тя извика болногледачката на Лидия – пълна негърка с къса, изправена коса и широка усмивка. Имаше проблеми с тазобедрената става и вървеше, като въртеше ханша си. Тим се представи и тя стисна с две ръце неговата, изглеждаше лъчезарен човек.
– Аз съм Елойз – представи се. – Грижа се за Лидия през повечето време.
– Подготвена ли е за посещения?
– О, да, разкрасяваме я всеки ден и това много и харесва. – Жената му даде знак да я последва, но спря, преди да завърти сребристата топка на бравата. – започне да буйства, не се притеснявайте. Страдащите от деменция са така. – Бутна вратата със здравия си хълбок.
Индивидуалната стая на Лидия бе като в доста сносен хотел. Стените бяха в пастелни цветове, имаше плюшени килими, дантелени перденца под дръпнатите встрани плътни завеси и двойно легло с покривка на цветчета. Лидия седеше на бежов фотьойл с поставка за краката. През големия прозорец зад нея проникваше приятна дневна светлина, но погледът ѝ бе прикован към сивото сияние на телевизора, от който Тим долови гласовете от „Закон и ред“. Краката ѝ бяха завити с одеяло. Лидия изглеждаше – по липса на по-подходящо сравнение – като празна обвивка. Беше много по-слаба от жената, която той познаваше, и под грима бузите ѝ бяха като празни бункери. Черните ѝ очи изглеждаха най-зле – мътни и неспокойни. Главата ѝ изглеждаше съсухрена. Сърцето на Тим се сви от болка, но такъв беше животът, същото се случваше и с него. Възход и упадък. Цикълът се повтаряше. Ето вчера например се беше обадила внучка му Стефани, да се похвали, че е бременна. Настроението му все още бе приповдигнато.
– Здравей, Лидия – каза Елойз. – Господин Тим е дошъл да те види. Леле, колко си красива днес. Не е ли красива, господин Тим?
Тим само кимна. Все още се стесняваше да прави комплименти на чужди жени.
– Я виж – продължи болногледачката, – сложила си гривната, която синовете ти подариха за Свети Валентин. Тя много обича бижутата си.
Лидия сведе размътените си очи към китката си, сякаш се изненадваше, че има такава част на тялото. Когато отново погледна Тим, изражението ѝ беше сурово.
– Той ли е мъжът ми? – обърна се към Елойз.
– О, не, мила. Просто приятел. – Тя поизправи старицата във фотьойла. – Хайде, поговорете си. Аз съм пред вратата, ако имате нужда.
Тим седна на един стол до Лидия.
– Познавам ли ви? – попита тя.
– Аз съм Тим Броуди. Срещали сме се преди милиони години в „Свети Димитър“.
– Не ви познавам. Преживях инсулт и спомените ми се губят.
– Е, и моята памет вече не е много добра.
За трийсет години в полицията и двайсет и пет като частен детектив той бе провел безброй разпити при отчайващи обстоятелства на деца и душевно болни и естествено, на безутешно скърбящи. Но това сега беше нова страница в кариерата му и той не знаеше как да започне.
На нощното шкафче на Лидия имаше снимки на двете ѝ дъщери, на близнаците и на куп дечурлига.
– Кои са всички тези хора? – попита Тим.
– Не знам. Момичето просто ги сложи там. Но всички са симпатични.
Той взе една снимка, групов портрет на внуците – двете момчета на Пол и момичетата на дъщерите ѝ.
– Това са внуците ти, много са красиви – отбеляза и беше искрен. Янис бяха хубави хора.
Лидия се намръщи:
– Това ли са те?
– Красавци са. Всичките.
– Дъщеря ми е филмова звезда.
– Знам.
Лидия имаше предвид Хелън, която все още бе може би най-красивата жена, която той беше виждал на живо. Говореше се, че имала труден характер и затова ѝ даваха само епизодични роли в сапунени сериали. Според слуховете имаше четвърти или пети съпруг, което по строгите закони на гръцката общност я правеше развратница.