– Хал Кронон – каза Марлинда.
– Това някаква шега ли е?
– Не мисля. Звучи като неговия глас. – Тя бе присъствала на тирадата на Хал пред комисията за предсрочно освобождаване. – Освен това първо говорих със секретарката му.
Пол взе телефона и тръгна към колата.
– Хал се обажда – каза Кронон е безгрижен тон, сякаш десетилетията омраза бяха само параван, зад който са прикривали дълбоко приятелство.
– Казаха ми. Може ли да попитам откъде взе номера ми?
– Имам хора, които могат да открият такава информация за пет минути. Освен това има и интернет.
Пол се усмихна въпреки гнева си.
– Искам да поговорим – заяви Хал. – На четири очи.
– Искаш да обсъдим колко ще дариш за кампанията ми?
Другият мъж се изсмя, което беше малко неочаквано за Пол.
– Не точно. Хайде да се срещнем, Пол. Няма да ти губя времето.
Разбраха се за два и половина. Никой от двамата не искаше да бъде видян с другия, затова Хал предложи офиссградата на мола „Уест Банк“, първия търговски център на Зевс и все още един от най-успешните в страната. Заемаше площ от над един квадратен километър и се състоеше от няколко сгради, свързани с топли връзки. За да се конкурира със закритите молове, Хал слагаше газови нагреватели през зимата и оросители в най-горещите летни дни, дори плащаше на хлапета да изпращат клиентите с чадъри, когато валеше. Затова тук винаги имаше много хора. Човек можеше да се смята за късметлия, ако намереше къде да паркира в радиус от две пресечки от магазина, който искаше да посети.
Пол все още не можеше да си обясни как пазаруването се беше превърнало в най-забавното занимание за американците – сякаш да се прибереш вкъщи с няколко пълни торби, бе станало равносилно на завръщане от успешен лов. Винаги когато попаднеше на такова място, се питаше какво сме сбъркали като нация, та трупането на вещи да носи толкова голямо удовлетворение на толкова много хора. В тази дейност имаше един вид примирение, което най-много го тревожеше. Той не беше против забавленията в свободното време. Даже се гордееше с тази придобивка, даваща на хората възможност да си почиват от работа. Но защо трябваше да пазаруват, вместо да поддържат градина или да карат колело?
Беше готов да зададе тези въпроси на минувачите, ако очакваше, че ще му отговорят. Носеше черни очила, но мнозина го разпознаваха. Повечето просто го зяпаха, но две двойки го спряха: първата – за да го окуражат; втората – за да се снимат с него, сякаш беше актьор, разхождащ се с костюм на патока Доналд.
Намери офиссградата – ниска и отделена от останалите. Млада жена го заведе в заседателна зала с евтина маса и няколко стола. Хал седеше на един от тях. Стана и подаде ръка на госта – за първи път от двайсет и пет години. Пол я стисна след известно колебание, после двамата седнаха.
Янис постави малък цифров диктофон на масата и го включи.
Хал погледна нервно устройството.
– Нали казах да си остане между нас.
– Да, но предпочитам да не те опипвам за микрофони или да претърсвам стаята за бръмбари. Така ще имам запис, ако случайно не спазиш думата си.
Лицето на Хал помръкна. Пол не беше сигурен, че Кронон е човек с достатъчно самочувствие, за да приеме такова открито недоверие, но все пак той бе поискал срещата.
– Ще говоря по същество – каза Хал. – Исках да знаеш, че ще спра всички клипове срещу теб. Казах на агенцията да ги изтегли, дори онези, за които вече съм платил ефирно време.
Пол кимна, като се опита да не издава друга реакция. Разбира се, очакваше да има едно „но“.
– Предполагам, че Джорджия ще е доволна – отбеляза. – Видях я миналата седмица и ми каза, че косата ѝ изглежда, сякаш я е фризирал серийният убиец от „Няма място за старите кучета“.
– Не сме я лъгали.
– Сигурен съм.
– Тя казва истината, нали?
Пол махна небрежно, сякаш нямаше смисъл да отговаря.
– Какво искаш от мен, Хал?
Кронон изглеждаше потиснат, в недобро здраве. Наближаваше седемдесетте. Косата му оредяваше и годините му личаха. На неговата възраст Зевс изглеждаше като филмова звезда. Явно синът не носеше гените на бащата.
– Обмислям и публично изявление – добави Хал.
– Ти вече направи достатъчно.
– Този път ще кажа, че съм убеден, че не си замесен в убийството на сестра ми.
Сърцето на Пол се разтуптя, колкото и да се опитваше да остане хладнокръвен. Ако Хал изпълнеше това обещание, имаха шанс. Но пак не би заложил на победа – твърде много избиратели щяха да останат с лош вкус в устата от скандала, а някои се притесняваха от мисълта, че брат му е убиец, дори самият той да не беше. И все пак. Все още имаха шанс да изпълзят до второто място в рейтингите преди първия тур на изборите след две седмици.