– Много радикална промяна – отбеляза той.
– Е, научихме някои неща.
– Като например?
– Това, че кръвта в стаята на сестра ми е била от майка ви. Не твоя или на Кас. Отпечатъците на Лидия също са там. В джоба си нося доклада на Дикърман, ако се интересуваш.
Пол вдиша дълбоко няколко пъти, за да укроти страха и гнева.
– Как, по дяволите, взехте отпечатъците на майка ми?
Хал сви рамене:
– Казах ти вече. От интернет. Там има всичко.
Пол замълча за момент. В никакъв случай нямаше да търпи Хал Кронон да му остроумничи.
– Какво искаш, Хал? Знам, че очакваш нещо в замяна.
– Нещо много просто. Искам да знам какво се е случило. Двайсет и пет години живях с мисълта, че двамата с брат ти криете истината. Затова искам да я чуя. И ако ми я разкажеш и това е истината, ще направя изявлението.
– Кой ще реши дали това е истината?
– Аз.
Пол се усмихна:
– Не знам какво се е случило, Хал. Не съм бил там.
– Обаче знаеш това, което са ти разказали.
Пол се замисли за секунда. Тази история, която той пазеше в тайна вече четвърт век, беше като черупка на охлюв, завиваше се като спирала около себе си и за нищо на света не би я споделил с никого. Навремето майка му често повтаряше една гръцка поговорка: „Който издаде тайната си, става роб.“ Хал Кронон беше последният човек, на когото бе готов да направи себе си и семейството си роби, още по-малко след всичко, което бяха жертвали през последните двайсет и пет години.
– Няма да ти кажа нищо, Хал. Пък дори да ти кажа, ти няма да ми повярваш. Само едно ще ти споделя като услуга. Дори сега не съм сигурен кой уби сестра ти. Никога не съм бил. Знам само едно – не я убих аз и нямам нищо общо със смъртта ѝ.
– Не е достатъчно.
– Само това мога да ти кажа, Хал.
– Ще изгубиш изборите.
– Благодарение на теб.
Той вече спокойно приемаше евентуалната си загуба. Скоро след балотажа щеше да навърши петдесет. Това беше добра възраст да се оттегли, да се замисли за живота си и какво наистина иска, вместо да се оставя на инерцията като дете, спускащо се по склона с шейна. Беше му омръзнало от такива срещи с хора, които го молеха, заплашваха или търгуваха услуги. Искаше властта по няколко основателни причини, но и защото майка им винаги бе очаквала това от тях, и защото, след като Кас се призна за виновен, се чувстваше задължен да осигури живота им. Но се беше убедил, че властта е капан. Можеше да контролираш по-малко, отколкото си мислиш, налагаше се да търпиш удари като боксова круша и нямаше къде да се скриеш от любопитни очи освен у дома. Щеше да преживее загубата. Колкото и непоносима да беше тя за Кас. За момент се запита дали брат му би приел сделката с Хал. Вероятно не. Но Кас така или иначе не беше тук.
Той сключи ръце, преди да заговори, надявайки се да овладее гнева си.
– Слушай, Хал. Ще бъда честен. Това е върхът на наглостта. Изтегляш тези нелепи клипове от ефир. Чудесно. Мислиш ли, че не се досещам, че адвокатите ти са те посъветвали да ги свалиш, защото сега, с новата информация, мога да те съдя за клевета? Тези клипове бяха злобни лъжи и ти ги въртя цял месец. И това е истинският проблем. Всеки светен човек, след като научи това, което сега знаеш, би казал само едно: „Извинявай. Сега ще изляза пред обществото и ще призная, че сгреших и съжалявам.“ Вместо това ти ме изнудваш да предам семейството си срещу нещо, което елементарното уважение към истината те задължава да направиш.
Хал се наведе заплашително над масата. Пол почувства топлината на дъха му, подуши потта му въпреки одеколона.
– Ти ли ще ми говориш за уважение към истината? Семейството ти я крие от десетилетия. Родителите ми скърбяха за Дита всеки божи ден до смъртта си. И през цялото време аз съзнавах, че никой от нас не знае какво точно се е случило. Мислиш, че ти дължа нещо в името на честта? Ще ме извиняваш, но някой от твоето семейство уби сестра ми.
– Някой от моето семейство лежа в затвора двайсет и пет години. И както вече ти казах, не знам какво се е случило. Може би никой от моето семейство не е убивал сестра ти.
– Защо тогава Кас се призна за виновен?
– Този разговор приключи. – Пол стана и взе диктофона. – Мисля, че политическите ти възгледи са идиотски, Хал. Винаги са били. И мисля, че тактиката ти е подла. Но винаги съм вярвал, че имаш някаква мярка, че по свой изкривен начин ти си достоен човек.