Винаги обидчив, Хал за момент изглеждаше, сякаш ще се разплаче. Но една успокоителна истина му помогна да се овладее.
– Свършено е с теб – изсъска. – Никога няма да бъдеш кмет.
– Какво от това? – попита Пол, преди да излезе.
Четвърта част
27.
Дита – 5 септември 1982 година
Дита Кронон съблича мокрите дрехи и ги хвърля на купчина на пода. Сутринта Тула, прислужницата, ще ги отнесе. След като взема къс халат от гардероба, младата жена се просва на леглото и грабва дистанционното на телевизора. Каза на Грета, че може да мине да пийнат по едно в десет и половина, но сега ѝ се спи заради успокоителните, а Кас ще дойде към полунощ.
Денят беше изтощителен. Тя почти затанцува, когато дъждът разгони всички ония лоени топки по дупките им. Родителите ѝ постоянно повтарят, че трябвало да уважава наследството си, но тя от дванайсетгодишна им обяснява, че е американка. Точка. Нарича се Дита, защото това бе всичко от Афродита, което можеше да изрече като двегодишна, но продължи да го използва, вместо да се представя с толкова чуждо и странно име.
Хал, разбира се, обожава всичко гръцко, но той е роден в Гърция и знае езика. Харесва всички църковни кретении: иконите, тамяна, песнопенията и когато попът набутва така наречения „дар божи“ в устите на всички с една и съща проклета лъжица – целия този зле организиран маскарад. Иначе е кръгъл идиот и понякога дразни родителите ѝ дори само като диша. Въпреки това Дита го обича. Когато реши да се омъжи някой ден, може би ще потърси мъж като Хал, поне да е толкова предан и внимателен.
Засега обаче няма намерение да се омъжва за никого и вече няколко седмици се опитва да обясни това на Кас. С него си взе белята. Запознаха се в Деня на героите в клуба, където той работеше като спасител, за да изкара малко джобни, докато започнат занятията в полицейското училище.
– Гледай сега какво става – каза тя на Грета, след като разбра кой е.
Целта ѝ бе просто да види изражението му, когато му каже името си. Беше излизала с много момчета, дори бе спала с няколко – ей така за авантюрата или за клюките. Носеше банския, който родителите ѝ бяха забранили да облича, когато ходи в клуба, и се настани така, че Кас да я види; изпъна се в един шезлонг, усмихна се и присви очи под слънцето. Веднага щом слезе от наблюдателната кабинка, той дойде при нея. Беше красавец, трябва да му се признае; много мъжествен и с прекрасна буйна черна коса. Това бе едно от нещата, които Дита харесваше при гърците. Косата. И храната. Да, това също.
Кас е добро момче, няма спор – по-мил, по-умен, по-забавен, отколкото Дита очакваше. И винаги има голяма тръпка, когато някой хлътне толкова по нея, въпреки че всеки път по неизвестна причина тя малко се притеснява от това. Кас наистина ѝ влиза в положението. Разбира с какво я привлича работата, защо е толкова силно свързана с клиентите си – тези отчаяни хлапета, от които всички очакват да се държат нормално, след като в проклетия им живот не се е случило дори едно-единствено нормално нещо. Но Кас възприема своята роля в живота ѝ като някаква мисия сякаш самото му присъствие трябва да я накара да се чувства по-щастлива. Затова въпреки добрите си намерения той се превърна в напаст.
Дита размишлява над всичко това, когато като призрак госпожа Янис излиза от банята. Сърцето ѝ спира за секунда, докато се убеждава, че не халюцинира. Младата жена се загръща плътно с халата и се надига на лакът.
– Какво правиш тук?
– Влязох заради дъжда и тоалетните на долния етаж бяха заети.
– Това беше преди четири часа.
– Когато се озовах тук, осъзнах, че трябва да говоря с теб, Дита.
Дита е единственият обитател на къщата, който заключва вратата си. Навремето, когато беше на тринайсет, майка ѝ изкопа отнякъде един от онези старомодни месингови ключове и ѝ го даде, като ѝ каза да го завърта всяка вечер. Тогава семейството беше в много, много лош период, за който сега никой не говори и Дита предпочита изобщо да не си спомня. От време на време, особено когато се събуди от кошмар, спомените се връщат – сенки в тъмното, притискането и задушливия аромат от одеколона на баща й; после строгия поглед на малоумната ѝ майка, когато ѝ връчваше ключа, сякаш всичко беше по вина на момичето. Но в резултат стаята ѝ се превърна в нейно убежище. Завърти ли ключа в бравата, родителите ѝ могат само да чукат смирено на вратата. Точно затова Дита обожава да прави секс с Кас – а и с неколцина преди него – тук. И точно затова присъствието на Лидия е толкова смущаващо.
– Шест часа бях навън, по дяволите!