Скъпи Уолт,
Писмото ти ми достави огромно удоволствие. Прочетох го няколко пъти. Ти пишеш толкова хубаво. Както ти казах, аз съм тук от близо осемнайсет месеца и понякога се чувствам много самотен. Държа твоите писма под дюшека си и ги препрочитам, когато се чувствам съвсем изоставен. Къде си се научил да пишеш така? Моля те, отговори ми възможно най-скоро.
С малко късмет ще ме пуснат през април. Не знам къде да ида и какво да правя. Страшно ми става, като си помисля, че ще изляза оттук след близо две години и няма да си имам никого. Надявам се дотогава още да си пишем.
Наистина ми е много неудобно да те помоля, но все пак ще го направя, защото нямам към кого друг да се обърна. Можеш спокойно да ми откажеш и това няма да навреди на приятелството ни, но би ли могъл да ми заемеш хиляда долара? Тук има едно магазинче за книги и музика, където продават романчета и компакт-дискове на кредит и аз, така да се каже, доста съм задлъжнял.
Благодаря ти за всичко, Уолт. Моля те, пиши ми по-скоро. Обожавам писмата ти.
Хиляда долара? Що за мошеник беше тоя? Калман подуши нещо гнило. Скъса писмото на парченца и ги изхвърли.
— Хиляда долара — изхъмка той и пак посегна към списанията.
Къртис не беше истинското име на бижутера от Далас. Използваше го за кореспонденцията си с Рики от клиниката, но всъщност се казваше Ван Кейтс.
Мистър Кейтс беше на петдесет и осем години, привидно щастливо женен, с три деца и две внучета. Той и съпругата му притежаваха шест магазина за бижутерия в търговски центрове в Далас. На хартия имаха два милиона и ги бяха спечелили сами. Имаха и красива нова къща в Хайленд Парк с отделни спални в противоположни крила. Срещаха се в кухнята за кафе и в хола, за да гледат телевизия или внучетата си.
Мистър Кейтс понякога се поддаваше на склонностите си, но винаги при пълна предпазливост. Никой не знаеше. Кореспонденцията му с Рики беше първият му опит да открие любовта чрез обяви и той беше възхитен от резултата. Беше наел кутия в пощата до един от магазините си и използваше името Къртис В. Кейтс.
Виолетовият плик беше адресиран до Къртис Кейтс и докато сядаше в колата си и внимателно отваряше писмото, бижутерът не забеляза нищо нередно. Просто ново сладко писъмце от любимия му Рики. Още първите думи обаче го удариха като гръм.
Скъпи Ван Кейтс,
Купонът свърши, приятелче. Аз не се казвам Рики, а ти не си Къртис. Аз не съм млад гей, който търси любов. Ти обаче имаш ужасна тайна и сигурно не би искал тя да се разчуе. Аз бих могъл да ти помогна.
Сделката е следната: преведи сумата от 100000 долара на сметката на Бумър Риълти, №144-DXN-9593 в Женева Тръст Банк в Насау, Бахамските острови.
Направи го незабавно! Не се шегувам. Това е изнудване и ти си натясно. Ако не получа парите до десет дни, ще изпратя на жена ти, мисис Гленда Кейтс, колетче с копия от всички писма, снимки и т.н.
Изпрати парите и ще те оставя на мира.
Макар и след доста време Ван успя да излезе на детелината на магистралата Далас І-635 и не след дълго стигна колелото на І-820 около Форт Уърт и зави към Далас, като караше точно с осемдесет километра в час в дясното платно, без да обръща внимание на нетърпеливите шофьори зад него. Ако плачът можеше да му помогне, той би се наплакал хубаво. Сълзите не го притесняваха, особено когато бе скрит в ягуара си.
Само че беше твърде ядосан, за да заплаче, и твърде бесен, за да се чувства отритнат. И твърде изплашен, за да си губи времето, като копнее за човек, който не съществува. Трябваше да се действа — бързо, решително и потайно.
Въпреки всичко се натъжи и в крайна сметка отби встрани. Паркира, без да гаси мотора. Всички онези прекрасни мечти за Рики, безбройните часове, прекарани в съзерцание на красивото лице с неговата лукава усмивчица и в четене на писмата му — тъжни, забавни, отчаяни, изпълнени с надежда — как бе възможно писменото слово да съхрани и предаде толкова много емоции? Та той практически бе научил писмата наизуст.
А Рики беше само момче, толкова млад и страстен и все пак самотен. Един нежен младеж, който се нуждаеше от зряла връзка. Онзи Рики, когото той бе обикнал, търсеше любовната прегръдка на по-възрастен мъж и Къртис/Ван кроеше планове от месеци. Беше решил да се видят на изложението на диаманти в Орландо, докато жена му щеше да бъде в Ел Пасо при сестра си. Ван беше отработил всички детайли и не бе оставил никакви следи.