— Значи той не е открил това, което е търсел? — попита Теди.
— Изглежда, е изхвърлил всичко, което е взел от кутията. Ето видеото.
От тавана се спусна екран, а светлините угаснаха. Кадрите от камерата показаха паркинга, таксито и се спряха на облечената в широк анцуг фигура на Арън Лейк, който зави зад един ъгъл и влезе в „Мейлбокс Америка“. Секунди по-късно се върна, като разглеждаше писмата и брошурите в дясната си ръка. Спря за миг до вратата и изхвърли всичко във високо кошче за смет.
— Какво търси той, по дяволите? — промърмори Теди.
Лейк напусна сградата и бързо влезе в таксито. Видеозаписът спря и лампите светнаха.
Девил продължи разказа си:
— Сигурни сме, че в кошчето беше неговата поща. Бяхме там за секунди, а никой друг не влезе, докато чакахме. Беше дванайсет и петдесет и осем. Един час по-късно влязохме отново и направихме втори ключ за кутия 455, за да имаме достъп винаги когато ни потрябва.
— Проверявайте я всеки ден — каза Теди. — Отбелязвайте всичко, което пристигне. Оставете рекламните брошури, но ако има нещо необичайно, искам да знам.
— Добре. Мистър Лейк влезе през прозорчето на мазето в един и двайсет и две и остана вкъщи през остатъка от нощта. Сега още е там.
— Достатъчно — каза Теди и Девил напусна стаята.
Йорк знаеше, че ще последва въпрос. Погледна бележките си.
— Той получава по-голямата част от личната си кореспонденция у дома си в Джорджтаун. Има поне два адреса в сградата на Конгреса, един в офиса си и един в Комисията по въоръжените сили. Има и три офиса в Аризона. Това са шестте адреса, които знаем.
— Защо му трябва седми?
— Не знам, но едва ли е за добро. Човек, който няма нищо за криене, не използва чуждо име, нито таен адрес.
— Кога е наел кутията?
— Още проучваме.
— Може да я е наел, след като е решил да се кандидатира. ЦРУ мисли вместо него и Лейк сигурно е решил, че следим всичко. Това го е подразнило и той е наел тази кутия. Може би има приятелка, която сме пропуснали. Може би харесва порнографски списания или филми, нещо, което се изпраща по пощата.
След дълга пауза Йорк каза:
— Може би. Ами ако кутията е наета преди месеци, дълго преди той да се кандидатира?
— Тогава той не се крие от нас. Крие се от света и тайната му е наистина ужасна.
Двамата мълчаливо се замислиха за страшната тайна на Лейк. Никой не искаше да изкаже някакво предположение. Решиха да увеличат още повече наблюдението и да проверяват пощенската кутия по два пъти на ден. Лейк щеше да напусне града след часове и да тръгне към други предизборни срещи, така че те щяха сами да разполагат с кутията.
Във Вашингтон Арън Лейк беше човекът на деня. От своя офис на Капитолийския хълм той благоволяваше да дава интервюта на живо за сутрешните новини. Приемаше сенатори и конгресмени, бивши приятели и врагове, и всички му носеха добри новини и го поздравяваха. Обядва с членове на екипа си, а след това дълго разисква с тях стратегията си. След кратка вечеря с Илейн Тайнър, която му донесе чудесната новина за пристигащите в „Ди-Пак“ купища пари, той напусна града и отлетя за Сиракуза, за да се подготви за първичните избори в Ню Йорк.
Посрещна го многобройна тълпа. Все пак сега той беше фаворитът.
14
Все по-често го мъчеше махмурлук, затова когато Тревър отвори очи, той си каза, че просто трябва да се стегне. Не можеш да се мотаеш в кръчмата всеки ден, да пиеш евтина бира и да гледаш тъпи баскетболни мачове, само защото си заложил на тях хиляда долара. Миналата вечер бяха „Лоуган Стейт“ срещу някакъв отбор със зелени екипи. Кой се интересуваше от „Лоуган Стейт“?