Най-сетне стигна до брега, където намери стая в хубав хотел, двеста долара на вечер, но на кого му пукаше? Намаза се обилно с лосион и се изтегна до басейна, достатъчно близо до бара. Една сервитьорка с бикини прашка му носеше питиета.
Събуди се по тъмно, зачервен, но не и изгорял. Един човек от охраната го отведе до стаята му, където Тревър се тръшна на леглото и изпадна в кома. Когато се размърда, слънцето отново бе изгряло.
След такава дълга почивка той се събуди учудващо трезвен и много гладен. Хапна малко плодове и тръгна да си търси яхта. Не смяташе да си купува, но обръщаше внимание на детайлите. Една деветметрова яхта щеше да бъде достатъчно голяма за живеене и все пак можеше да се управлява от един човек. Нямаше да има пътници; само самотния шкипер, който обикаля от остров на остров. Най-евтината яхта, която намери, струваше деветдесет хиляди долара и имаше нужда от ремонт.
По обяд Тревър отново беше до басейна и се опитваше да успокои някой и друг клиент по клетъчния си телефон, но не се стараеше особено. Същата сервитьорка му донесе ново питие. Тревър изключи телефона, скри се зад тъмни очила и се опита да пресметне сумите. Между ушите му обаче цареше приятна празнота.
През изминалия месец беше спечелил осемдесет хиляди долара, които не подлежаха на данъчно облагане. Дали можеше да продължи с тази скорост? Ако това станеше, щеше да напусне кантората си и жалката си кариера, да си купи своята яхтичка и да се впусне да кръстосва моретата.
За пръв път в живота му мечтата изглеждаше почти реална. Виждаше се на кормилото, бос и гол до кръста, порещ вълните от Сейнт Бартс до Сейнт Китс, от Невис до Санта Лусия, а вятърът издуваше платната му. И нямаше нищичко, за което да се тревожи. Тревър затвори очи и закопня да избяга от всичко по-силно отвсякога.
Събуди се от хъркането си. Прашката беше наблизо. Тревър си поръча ром и погледна часовника си.
Два дни по-късно Тревър най-сетне се появи в Тръмбъл. Пристигна със смесени чувства. От една страна, нямаше търпение да вземе пощата и да разпрати писмата, за да продължи изнудването и да прибере още пари. От друга страна, той се бе забавил и уважаемият Спайсър щеше да недоволства.
— Къде беше, по дяволите? — изръмжа Спайсър веднага щом пазачът излезе. Напоследък всички му задаваха този въпрос. — Заради теб пропуснах три мача, а и трите пъти познах победителя.
— Бях на Бахамите. Получихме сто хиляди от Къртис.
Настроението на Спайсър рязко се промени.
— И ти трябваха три дни, за да провериш един превод на Бахамите? — попита тай.
— Имах нужда от малко почивка. Не знаех, че съм длъжен да идвам тук всеки ден.
Спайсър омекваше с всяка изминала минута. Току-що бе получил още двайсет и две хиляди долара. Те бяха надлежно скрити при другата плячка на място, което никой не можеше да открие, и докато връчваше на адвоката си нов куп красиви пликове, той си мислеше как да похарчи парите.
— Не си губите времето — каза Тревър, като взе писмата.
— Да не би да се оплакваш? Ти печелиш повече от нас.
— Аз имам повече за губене.
Спайсър му подаде лист хартия.
— Избрал съм десет мача. Залагам петстотин долара на всеки от тях.
Страхотно, помисли си Тревър. Още един дълъг уикенд в „Питс“ трябваше да гледа мач след мач. Е, имаше и по-лоши неща на тоя свят. Играха блекджек за по долар на раздаване, докато пазачът не прекрати срещата.
Зачестилите посещения на Тревър бяха обсъждани от началника на затвора и големите клечки в Бюрото по затворите във Вашингтон. По случая се водеше документация. Мислеха да наложат ограничения, но после се отказаха. Посещенията бяха безполезни, а освен това началникът на затвора не искаше да настройва Братята срещу себе си. Защо да се кара с тях?
Адвокатът беше безобиден. След няколко телефонни разговора с Джаксънвил решиха, че Тревър е, общо взето, неизвестен и навярно няма друга работа, освен да се мотае в стаята за юридически консултации в затвора.
Парите вдъхнаха нов живот на Бийч и Ярбър. За да ги похарчат, първо трябваше да стигнат до тях, а за целта трябваше един ден да излязат от затвора като свободни хора, свободни да правят каквото си искат с растящото си състояние.
С петдесет хиляди долара в банката Ярбър сериозно се беше замислил за създаване на портфейл разнообразни инвестиции. Нямаше смисъл да остави парите да стоят в банката за пет процента годишна лихва, пък била тя и необлагаема. Скоро щеше да ги влее в инвестиционни фондове с бърза печалба, предимно в Далечния изток. В Азия предстоеше нов икономически бум и неговият малък куп мръсни пари щеше да донесе своя дял от печалбата. Останаха му пет години и ако парите му носеха между дванайсет и петнайсет процента лихва годишно, докато излезеше навън, неговите петдесет хиляди щяха да са станали около сто хиляди. Не беше зле за човек на шейсет и пет години и евентуално в добро здраве.