Теди мълчеше и продължаваше да гледа стената.
— Къде се намира Нептун Бийч? — изръмжа Йорк.
— В Джаксънвил.
Девил беше освободен, но му казаха да бъде на разположение. Теди започна да си води бележки в зелено тефтерче.
— Има и други писма и поне една снимка — каза той, като че ли проблемът не беше нищо особено. Паниката беше непознато състояние за Теди Мейнард. — Трябва да ги намерим — каза той.
— Два пъти сме претърсвали основно дома му.
— Тогава го претърсете трети път. Съмнявам се, че той държи подобни неща в службата си.
— Кога…
— Направете го веднага. Лейк е в Калифорния, за да печели гласове. Нямаме време, Йорк. Може да има други тайни пощенски кутии и други мъже, които се хвалят с тена и талиите си.
— Да му кажем ли, че сме го разкрили?
— Още не.
Тъй като нямаха образец от почерка на мистър Кониърс, Девил предложи нещо, което Теди одобри. Щяха да използват версията за нов лаптоп с вграден принтер. Първата чернова беше съставена от Девил и Йорк и след около час четвъртият вариант гласеше:
Скъпи Рики,
Получих писмото ти от двайсет и втори; прости ми, че не ти писах по-скоро. Напоследък много пътувам и не мога да насмогна с всичко. Всъщност пиша това писмо на хиляда метра височина някъде над Залива на път към Тампа. Освен това използвам нов лаптоп, толкова малък, че почти се събира в джоба ми. Невероятна технология. Принтерът обаче не е много качествен. Надявам се, че можеш да разчетеш писмото.
Много се радвам да чуя, че ще те изписват, а също и за дома в Болтимор. Имам бизнес-контакти там и съм сигурен, че ще успея да ти помогна да си намериш работа.
Не се отчайвай, остават ти само два месеца. Сега ти си много по-силен и си готов да живееш истински. Не губи смелост.
Ще ти помагам с каквото мога. Когато стигнеш в Болтимор, ще се радвам да прекарам известно време с теб, да ти покажа града и така нататък.
Обещавам скоро да пиша. Нямам търпение да получа отговора ти.
Решиха, че Ал е бързал и затова е забравил да се подпише. Писмото беше редактирано няколко пъти и прегледано по-внимателно от международен договор. Крайната версия беше отпечатана на лист хартия от хотел „Роял Сонеста“ в Ню Орлиънс и сложено в дебел кафяв плик със скрита под долния ръб оптична жичка. В горния десен ъгъл беше инсталиран миниатюрен предавател така, че мястото изглеждаше леко намачкано при пренасянето. При активиране той щеше да изпраща сигнал на сто метра в продължение на три дни.
Тъй като Ал пътуваше за Тампа, печатът беше от тамошната поща, а датата беше истинска. Всичко това бе свършено за по-малко от половин час от екип доста странни хора от отдел „Документи“ на втория етаж.
В четири часа следобед стар зелен пикап спря до тротоара пред къщата на Арън Лейк близо до едно от многото сенчести дървета на Трийсет и пета улица в тази красива част на Джорджтаун. На вратата му имаше реклама на местна фирма за водопроводни услуги. Четирима водопроводчици излязоха и започнаха да вадят инструментите си.
След няколко минути единствената съседка, която ги беше забелязала, се отегчи и се върна пред телевизора. Тъй като Лейк беше в Калифорния, агентите от тайните служби бяха с него, а домът му все още не беше под постоянно наблюдение, поне не от тях. Е, то нямаше да закъснее.
Претекстът беше запушена канализационна тръба в градинката пред къщата — това спокойно можеше да бъде свършено, без да се влиза вътре. Така тайните служби нямаше да забележат нищо подозрително, дори и да се отбиеха.
Само че двама от водопроводчиците наистина влязоха в къщата със собствени ключове. Появи се и втори пикап, за да провери работата на първия и да остави още някакви инструменти. Двама водопроводчици от втория камион се смесиха с първите и се събра истински екип.
Вътре в къщата четирима агенти започнаха подробно претърсване за скрити писма. Те минаваха от стая в стая, проверяваха очевидните места и търсеха тайници.
Вторият камион замина, а от противоположната посока дойде трети, който паркира, качвайки двете гуми на тротоара — нещо обичайно за този тип услуги. Още четирима работници се включиха в пречистването на отходната тръба, а малко по-късно двама от тях влязоха вътре. Малко след залез слънце един прожектор беше монтиран в предния двор върху капака на канализацията и насочен към къщата, така че светлините вътре да не се забелязват. Четиримата мъже, които останаха навън, пиеха кафе, разказваха си вицове и се опитваха да се стоплят. Покрай тях минаваха забързани съседи.