Когато Тревър тръгна право към къщи след ресторанта за морски деликатеси, петте писма бяха пренесени на отсрещната страна на улицата, отворени, фотокопирани, отново запечатани и върнати в куфарчето му. Нито едно от петте не беше адресирано до Ал Кониърс.
В Лангли Девил прочете получените по факса писма. Те бяха прегледани от двама експерти по почерците, които се съгласиха, че Пърси и Рики не са един и същ човек. С помощта на образци от съдебната документация не беше трудно да се определи, че Пърси всъщност е бившият съдия Фин Ярбър от Калифорния, а Рики е бившият федерален съдия Хатли Бийч.
Адресът на Рики беше кутията на „Аладин Норт“ в пощата на Нептун Бийч. За всеобща изненада се оказа, че Пърси използва пощенска кутия в Атлантик Бийч, наета от името на „Лоръл Ридж“.
17
За следващото си посещение в Лангли, първото от три седмици, кандидат-президентът пристигна с керван от лъскави черни микробуси, които караха твърде бързо, но никой не се оплакваше. Провериха документите им и им махнаха да продължат, докато накрая кавалкадата спря с ръмжене пред една много удобна врата, където ги чакаха няколко младежи с мрачни лица и дебели вратове. Лейк поведе свитата си навътре в сградата. Придружителите му намаляваха по пътя, докато най-сетне той се озова не в обичайния бункер, а в официалния кабинет на мистър Мейнард, който гледаше към малка горичка. Всички други бяха спрени на вратата. Останали сами, двамата велики мъже си стиснаха сърдечно ръцете и дори изглеждаха щастливи да се видят.
Първо най-важното.
— Поздравления за Вирджиния — каза Теди.
Лейк сви рамене, сякаш не беше сигурен, че заслужава комплимента.
— Благодарение на вас.
— Това е много внушителна победа, мистър Лейк — продължи Теди. — Губернатор Тари работи усилено там цяла година. Преди два месеца той получи уверения, че ще бъде подкрепен от всички местни политици в щата. Изглеждаше непобедим. Сега ми се струва, че той бързо губи позиции. Понякога не е изгодно да бъдеш фаворит в началото на кампанията.
— Инерцията в политиката е странно нещо — отбеляза мъдро Лейк.
— Парите са още по-странно нещо. В момента губернатор Тари не може да намери и цент, защото всичко отива при вас. Парите следват инерцията.
— Сигурен съм, че много пъти съм казвал това, мистър Мейнард, но искам още веднъж да ви благодаря. Вие ми давате шанс, за какъвто не съм и мечтал.
— Приятно ли ви е?
— Още не. Ако спечелим, приятните неща ще дойдат по-късно.
— Приятните неща започват другия вторник, мистър Лейк, с Големия вторник. Избори в Ню Йорк, Калифорния, Масачусетс, Охайо, Джорджия, Мисури, Мериленд, Мейн и Кънетикът в един ден. Почти шестстотин делегати! — Очите на Теди блуждаеха, сякаш броеше гласовете. — А вие сте фаворит във всеки един от тези щати, мистър Лейк. Можете ли да повярвате?
— Не, не мога.
— Така е. В Мейн и Калифорния ще бъде доста оспорвано, но следващия вторник вие ще спечелите с голяма преднина.
— Ако вярваме на социологическите проучвания — отвърна Лейк, сякаш самият той им нямаше много доверие. Всъщност като всеки кандидат-президент той беше пристрастен към тях. В интерес на истината напредваше в Калифорния, където имаше сто и четирийсет хиляди работници във военните заводи.
— Аз им вярвам. Освен това смятам, че по-следващия вторник ще постигнете съкрушителна победа. В южните щати ви обичат, мистър Лейк. Там си падат по оръжията и приказките за твърда ръка и затова сега обожават Арън Лейк. Следващият вторник ще бъде добър ден, но по-следващият ще бъде страхотен.
Теди Мейнард предсказваше нечуван успех и Лейк не можа да се сдържи да не се усмихне. Неговите сведения показваха същите тенденции, но от устата на Теди всичко звучеше по-добре. Мейнард взе един лист и прочете последните резултати от проучванията в цялата страна. Лейк имаше преднина от поне пет процента във всички щати.
Няколко минути се радваха на успеха, а после Теди стана сериозен.
— Има нещо, което трябва да знаете — каза той и усмивката му изчезна. Прелисти една страница и погледна някакви бележки. — Преди два дни в Кайбърския проход в планините на Афганистан една руска ракета с голям радиус на действие и ядрени бойни глави беше прехвърлена с камион в Пакистан. Тя пътува за Иран, където ще я използват бог знае за какво. Тази ракета има обсег четири хиляди и осемстотин километра и може да пусне четири атомни бомби. Цената е около трийсет милиона щатски долара, предплатени от иранците чрез люксембургска банка. Те още са там, в една сметка, която според нас се контролира от хората на Ловкия Ченков.