Остави ги да разгледат корицата, а после обърна на последните страници. Уес и Чап не го докоснаха, но очите им попиваха всичко. Имаше съвсем малко снимки и много дребен шрифт. В никакъв случай не беше порнографско.
На шейсет и четвърта страница имаше малък раздел за обяви. Една от тях беше заградена с червен химикал. Тя гласеше:
„Неженен бял двайсетгодишен мъж търси мил и дискретен господин на 40–50 години за кореспонденция.“
Уес и Чап се наведоха, за да прочетат обявата, а после едновременно се изправиха.
— И вие отвърнахте на тази обява?
— Да. Изпратих кратко писмо и след около две седмици получих отговор от Рики.
— Имате ли копие от писмото си?
— Не. Не съм копирал писмата си. Нищо не е излизало извън този кабинет. Страхувах се да правя копия тук.
Уес и Чап се намръщиха недоумяващо, а после разочаровано. Що за глупак беше този човек?
— Съжалявам — каза Куинс, като се изкушаваше да грабне парите преди двамата да са променили решението си.
Извади първото писмо на Рики и им го подаде.
— Просто го оставете на бюрото — каза Уес и двамата отново се наведоха, като разглеждаха писмото, без да го докосват. Куинс забеляза, че четяха бавно и с невероятна концентрация. Умът му започна да се прояснява и в него проблесна искрица надежда. Колко бе хубаво да разполагаш с парите и да не трябва да се тревожиш за още един взет с измама заем и новите лъжи, с които да прикриваш следите си. А сега той имаше съюзници, Уес и Чап, както и още някой, който работеше срещу Рики. Сърцето му се поуспокои и дишането му стана малко по-леко.
— Следващото писмо, моля — каза Чап.
Куинс нареди писмата по ред на пристигането, едно до друго — бледолилаво, светлосиньо и жълто, всички изписани с красиви печатни букви от човек, който разполагаше с много време. Когато свършеха с дадена страница, Чап внимателно наместваше следващата с пинцети. Пръстите им не докосваха нищо.
Както Уес и Чап щяха да отбележат доста по-късно, странното в тези писма беше тяхната пълна правдоподобност. Рики беше наранен и измъчен и ужасно се нуждаеше от някой, с когото да общува. Той будеше състрадание. Освен това имаше надежда, защото най-лошото за него вече бе минало и скоро щеше да бъде свободен да търси нови приятелства. Стилът беше превъзходен.
След гробно мълчание Куинс каза:
— Трябва да се обадя по телефона.
— На кого?
— По работа.
Уес и Чап се спогледаха несигурно, а после кимнаха. Куинс отиде с телефона до масичката и се загледа в улицата под прозореца, докато разговаряше с друг банкер.
По едно време Уес започна да си води бележки, сигурно за да се подготви за предстоящия кръстосан разпит. Куинс се въртеше до библиотеката и се опитваше да чете вестник и да се прави, че не забелязва какво прави Уес. Вече беше спокоен, мислеше с максимална яснота и планираше следващия ход, който щеше да направи, когато тези гадняри си тръгнеха.
— Изпратихте ли чек за сто хиляди долара? — попита Чап.
— Да.
Уес, по-мрачният от двамата, го изгледа с презрение, сякаш искаше да каже: „Какъв глупак.“
Почетоха още малко, направиха някои бележки и си прошепнаха нещо.
— Колко пари е изпратил вашият клиент? — попита Куинс просто ей така.
Уес го изгледа още по-мрачно и отвърна:
— Не можем да ви кажем.
Куинс не се изненада. Тези момчета нямаха чувство за хумор.
— Само още един-два въпроса — намеси се Чап и Куинс разбра, че ще си говорят още един час. — Как купихте билетите за пътуването?
— Тук в писмото пише. Това копеле ми даде името и номера на туристическа агенция в Ню Йорк. Аз им се обадих, после им преведох парите. Лесно беше.
— Лесно? Друг път правили ли сте го?
— Да не сте дошли да обсъждаме сексуалния ми живот?
— Не.
— Тогава нека говорим по същество — каза предизвикателно Куинс и отново се почувства добре.
За миг в него се обади банкерът. А после се сети нещо и просто не можа да се сдържи да не го каже.
— Пътуването все пак си е платено. На вас ходи ли ви се?
За щастие те се разсмяха — за малко наистина, а после пак се върнаха към работата.
— Не ви ли хрумна да използвате псевдоним?
— Разбира се, че ми хрумна. Глупаво беше да се подписвам с истинското си име, но никога досега не съм правил нещо подобно. Мислех, че този човек казва истината. Той е във Флорида, аз съм в Айова. Изобщо не ми дойде наум, че може да е мошеник.