Новите правила щели да бъдат в сила деветдесет дни, след което щели да бъдат преразгледани.
Началникът на Тръмбъл нямаше нищо против. И на него му се струваха подозрителни почти ежедневните посещения на Тревър. Беше поразпитал служителите на входа и надзирателите, като безрезултатно се опитваше да разбере в какво толкова се състоят всички тези юридически консултации. Линк, пазачът, който обикновено придружаваше Тревър до залата за съвещания и освен това прибираше една-две двайсетачки при всяко посещение, каза на началника, че адвокатът и мистър Спайсър си говорят за дела, обжалвания и други такива.
— Разни адвокатски глупости — бе казал Линк.
— Винаги ли претърсваш куфарчето му? — попита началникът.
— Винаги.
От учтивост началникът на Тръмбъл набра номера на мистър Тревър Карсън в Нептун Бийч. Отговори му някаква жена, чийто глас прозвуча доста грубо.
— Адвокатска кантора.
— Мога ли да говоря с мистър Тревър Карсън?
— Кой го търси?
— Казвам се Емит Брун.
— Добре, мистър Брун, но той в момента спи.
— Разбирам. Бихте ли го събудили, ако обичате? Аз съм началникът на федералния затвор в Тръмбъл и трябва да говоря с него.
— Един момент.
Брун чака дълго, а когато се върна, секретарката каза:
— Съжалявам. Не можах да го събудя. Да му кажа ли да ви се обади?
— Не, благодаря. Ще му изпратя факс.
Идеята за насрещен удар хрумна на Йорк, докато играеше голф в неделя! Докато играта напредваше, понякога в реката, но обикновено из пясъка и дърветата, планът се разрастваше и ставаше все по-хитър. След четиринайсет дупки той остави приятелите си и се обади на Теди.
Решиха да разучат тактиката на противниците си и да отвлекат вниманието им от Ал Кониърс. Не можеха да загубят нищо.
Писмото беше съставено от Йорк и предадено на един от най-добрите фалшификатори в отдел „Документи“. Подателят бе кръстен Брант Уайт, а първото писмо бе написано на ръка на обикновена, бяла, но скъпа картичка за кореспонденция.
Скъпи Рики,
Видях твоята обява и тя ми хареса. Аз съм на петдесет и пет, в страхотно форма, и търся нещо повече от кореспонденция. С жена ми току-що купихме къща в Палм Вали, недалеч от Нептун Бийч. Ще пристигнем там след три седмици и смятаме да останем девет месеца.
Ако искаш, прати ми снимка. В случай, че я харесам, ще ти съобщя повече подробности.
Обратният адрес беше Брант, ПК 88 645, Ъпър Дарби, Пенсилвания 19 082.
За да спестят два-три дни, в отдел „Документи“ сложиха на плика пощенски печат от Филаделфия. После писмото отлетя за Джаксънвил, където агент Клокнър лично го остави в кутията на „Аладин Норт“ в пощата на Нептун Бийч. Беше понеделник.
Във вторник, след като подремна, Тревър прибра пощата и потегли на запад, по познатия път към Тръмбъл. На входа го посрещнаха същите пазачи, Маки и Винс, и той се разписа в същата тетрадка, която Руфъс бутна пред него. Последва Линк в крилото за посещения. Спайсър го чакаше в стаята, където обикновено затворниците се срещаха с адвокатите си.
— Вдигнали са ми мерника — каза Линк, като се доближиха достатъчно. Спайсър дори не го погледна. Тревър връчи две двайсетачки на Линк, който ги прибра светкавично.
— Кой? — попита Тревър, докато отваряше куфарчето си. Спайсър четеше вестник.
— Началникът.
— Дявол да го вземе, той ми намали посещенията. Какво още иска?
— Не разбираш ли? — каза Спайсър, без да сваля вестника. — Линк се сърди, че не получава достатъчно. Нали така, Линк?
— Правилно си разбрал. Не знам какви игрички си играете тук, но ако почна да ви проверявам по-сериозно, ще ви се стъжни, нали?
— Добре ти плащаме — уточни Тревър.
— Ти така си мислиш.
— Колко искаш? — попита Спайсър, като този път го погледна.
— Хиляда на месец, в брой — отвърна Линк, като впери очи в Тревър. — Ще ги вземам от твоята кантора.
— Хиляда на месец и пощата няма да се проверява — каза Спайсър.
— Да.
— И нито дума на никого.
— Да.
— Дадено тогава. Сега изчезвай.
Линк им се усмихна и излезе. Настани се пред вратата и за пред охранителните камери от време на време поглеждаше през прозорчето.