Втората възможност беше следствие от първата. Ако Бъстър станеше част от тяхната конспирация, той щеше да бъде тук и след освобождаването на Джо Рой. Изнудването беше твърде доходно, за да бъде изоставено просто така. Бийч и Ярбър се справяха страхотно с писането, но нямаха търговски усет. Вероятно Спайсър би могъл да обучи младия Бъстър да заеме неговото място и да изпраща дела му навън.
Просто една идея.
— Имаш ли някакви пари? — попита Спайсър.
— Не, сър. Загубихме всичко.
— Нямаш семейство, лели, чичовци, братовчеди или приятели, които могат да ти помогнат за съдебните разходи?
— Не, сър. Какви съдебни разходи?
— Обикновено искаме хонорар, за да разгледаме някой случай и да помогнем за обжалването.
— Нямам нищо, сър.
— Мисля, че можем да помогнем — каза Бийч. И без това Спайсър не се занимаваше с обжалванията. Той така и не беше завършил гимназия.
— Нещо като pro bono, нали?
— Про какво? — попита Спайсър.
— Pro bono.
— Какво значи това?
— Безплатни правни услуги — каза Бийч.
— Безплатни услуги значи. И кой ги прави?
— Адвокатите — обясни Ярбър. — От всеки адвокат се очаква да отдели няколко часа от времето си, като помага на хора, които не могат да си позволят да го наемат.
— Това е част от старото английско право — добави Бийч, от което Спайсър още повече се обърка.
— Тук май не се прилага, нали? — попита Джо Рой.
— Ще разгледаме случая ти — каза Ярбър на Бъстър. — Моля те обаче да не храниш големи надежди.
— Благодаря.
Излязоха от столовата заедно — трима бивши съдии в резедави църковни роби, следвани от изплашен млад затворник. Притеснен, но и много любопитен.
22
Отговорът на Брант от Ъпър Дарби, Пенсилвания, звучеше доста припряно:
Скъпи Рики,
Господи, каква страхотна снимка! Мисля да дойда още по-скоро. Ще пристигна на двайсети април. Нали ще бъдеш свободен? Ще разполагаме с цялата къща, защото жена ми ще остане тук още две седмици. Горката. Женени сме от двайсет и две години, а тя си нямо и най-малка представа.
Изпращам ти моя снимка. На заден план се вижда едно от любимите ми играчки — моят лиърджет. Ако искаш, можем до се повозим с него. Страхотно самолетче!
Моля те, пиши ми веднага.
Все още нямаше фамилия, но това не беше проблем. Скоро щяха да я открият.
Спайсър разгледа пощенския печат и за секунда се учуди колко бързо пътува пощата между Джаксънвил и Пенсилвания. Снимката обаче прикова вниманието му. Беше откровена, с размери десет на петнайсет сантиметра и приличаше на реклама за бързо забогатяване, на която бизнесменът с горда усмивка стои до самолета, ролс-ройса и евентуално последната си съпруга. Брант стоеше до някакъв самолет, усмихнат, облечен в къси панталонки и пуловер. Ролс-ройс не се виждаше, но затова пък до Брант стоеше привлекателна жена на средна възраст.
Това беше първата снимка в растящата им колекция, на която присъстваше и съпругата на някой от техните кореспонденти. Странно, помисли си Спайсър, но, от друга страна, Брант я беше споменал и в двете си писма. Вече нищо не беше в състояние да го учуди. Машинката за изнудване щеше да работи вечно, защото имаше безкрайно много потенциални жертви, готови да пренебрегнат рисковете.
Самият Брант беше загорял, със спортна фигура, къса, леко прошарена кестенява коса и мустаци. Не беше особено красив, но какво от това?
Защо човек, който имаше толкова много, действаше така безразсъдно? Защото винаги бе рискувал и никога не го бяха хващали. Защото такъв му беше начинът на живот. След като го притиснеха и му вземеха парите, Брант щеше да поуспокои топката. Щеше да избягва обявите за запознанства и анонимните любовници. И въпреки това един агресивен тип като него скоро би се върнал към старите си навици.