Само че кампаниите се променят. Фаворитите изостават, дребните теми стават големи, а пресата може да създаде криза просто от скука.
Тари бе решил, че иска дебат, защото парите му свършваха и той непрекъснато губеше първични избори.
— Арън Лейк се опитва да купи тези избори — повтаряше той. — Аз искам да се срещна с него лице в лице.
Звучеше добре и пресата подхвана думите му.
— Той бяга от дебата — обяви Тари, а журналистите харесаха и това изказване.
— Губернаторът не иска да се срещне с мен още от Мичиган — гласеше стандартният отговор на Лейк.
И така три седмици двамата си отправяха взаимни обвинения в малодушие, а екипите им разработваха детайлите.
Лейк не искаше дебат, но пък имаше нужда от форум. Макар да печелеше всяка седмица, неговият опонент от доста време губеше сили. Собствените му проучвания, както и тези на „Ди-Пак“, показваха голям интерес към Лейк от страна на гласоподавателите, но това се дължеше предимно на факта, че е нов, привлекателен и на пръв поглед избираем.
Освен това проучванията показваха някои слаби места, макар екипът на Лейк да ги пазеше в тайна. Първото беше фактът, че кампанията на Лейк беше основана на един-единствен проблем. Военният бюджет не може вечно да занимава гласоподавателите, а проучванията показваха, че хората се питат какви са позициите на Лейк по други въпроси.
Второ, Лейк все още беше на шест точки след вицепрезидента в евентуалното им съревнование през ноември. Гласоподавателите бяха уморени от вицепрезидента, но поне знаеха кой е той. Лейк си оставаше загадка за мнозина. Освен това до ноември двамата щяха да минат през много дебати. Лейк имаше нужда от опит.
Тари усложняваше проблема, като непрекъснато повтаряше: „Кой е Арън Лейк?“ С част от малкото си останали пари той поръча да напечатат стикери за коли с вече прословутия въпрос: „Кой е Арън Лейк?“
(Теди Мейнард също си задаваше този въпрос почти ежечасно, но по други причини.)
Мястото на дебата беше в един малък лутерански колеж с уютна аудитория, добра акустика, подходящо осветление и контролируема публика. Дори и най-дребните детайли бяха предмет на спор между двата екипа, но тъй като в момента и двете страни имаха нужда от този дебат, в крайна сметка стигнаха до съгласие. Без малко да се разрази юмручен бой по въпроса за сценария, но след като веднъж го приеха, всички бяха доволни от него. През една част от дебата на сцената щеше да има трима репортери, които да задават въпроси. Зрителите имаха двайсет минути да питат за всичко, което ги интересува, без това да се заснема. Тари, който беше адвокат, искаше пет минути за встъпителни думи и десет минути за заключение. Лейк искаше половин час пряк дебат с Тари, само двамата, без посредник или правила. Това изплаши екипа на Тари и почти развали уговорката.
Водещият беше известна личност от местното радио. Когато той каза: „Добър вечер и добре дошли на първия и единствен дебат между губернатор Уендъл Тари и конгресмен Арън Лейк“, приблизително осемнайсет милиона души го гледаха на живо.
Тари носеше тъмносин костюм, избран от жена му и съчетан със стандартната синя риза и стандартната червеносиня вратовръзка. Лейк беше облечен със страхотен светлокафяв костюм, бяла риза с широка яка и вратовръзка в червено, ръждивокафяво и още десетина цвята. Целият тоалет беше подбран от моден консултант така, че да подхожда на цветовете в студиото. Цветът на косата на Лейк беше леко променен. Зъбите му бяха избелени. Той изглеждаше слаб и свеж и гореше от нетърпение да излезе на сцената.
Губернатор Тари също беше привлекателен мъж. Но макар да беше само с четири години по-стар от Лейк, кампанията му се отразяваше зле. Очите му бяха уморени и зачервени. Беше наддал няколко килограма и това личеше особено по лицето му. Когато започна встъпителното си слово, по челото му избиха капчици пот и заблестяха на светлината.
Според обикновената логика губернатор Тари имаше повече за губене, защото вече бе изгубил толкова много. В началото на януари авторитетен пророк като списание „Тайм“ беше обявил, че номинацията му е в кърпа вързана. Той се подготвяше от три години. Кампанията му беше основана на широка поддръжка. Всеки местен кмет и всеки високопоставен общински служител в Айова и Ню Хампшър беше пил кафе с него. Организацията му беше безупречна.
А после се появи Лейк със своята единствена магическа тема.
Тари имаше отчаяна нужда или от изумително добро представяне, или от голям гаф от страна на Лейк.