— И тъкмо затова той се опитва да прекрати връзката — каза Спайсър. — Сега нещата стоят много по-различно. Той има много повече за губене.
Първата стъпка би била да накарат Тревър да проследи какво става с пощенската кутия в „Мейлбокс Америка“.
Втората стъпка не беше толкова ясна. Те се притесняваха, че Лейк (ако Лейк и Ал бяха едно и също лице) можеше да се сети какъв гаф е направил с писмата. Той разполагаше с десетки милиони долари (факт, който не убягваше на Братята) и лесно можеше да използва част от тях, за да разбере кой е Рики. При такива огромни залози Лейк би направил всичко, за да неутрализира Рики, ако разбереше за грешката си.
Затова Братята проведоха истински дебат дали да му пратят писмо, в което Рики да помоли Ал да не прекъсват връзката си току-така. Рики щеше да твърди, че имал нужда от приятелство и нищо повече. Целта беше да се поддържа впечатлението, че всичко е наред и няма нищо необичайно. Надяваха се Лейк да я прочете и да започне да се чуди къде е загубил проклетата картичка до Каръл.
Все пак не беше разумно да пращат такова писмо, защото някой друг също четеше пощата им. Докато не разберяха кой е той, не можеха да рискуват отново да пишат на Ал.
Допиха кафето си и тръгнаха към стола. Бяха сами и ядоха овесени ядки, плодове и кисело мляко — здравословна храна, защото Братята се канеха отново да живеят на свобода. Направиха заедно четири обиколки по двора, бавно, без да пушат, а после се върнаха в стаичката си, за да прекарат остатъка от утрото в размишления.
Горкият Лейк. Той хвърчеше от един щат до друг, следван поне от петдесет души, закъсняваше за три ангажимента едновременно, а дузина помощници му шепнеха на ухото. Този човек нямаше време да помисли за себе си.
Братята от своя страна разполагаха с целия ден и можеха да посвещават часове на мислите и плановете си. Предимството беше на тяхна страна.
26
В Тръмбъл имаше два типа телефони: обезопасени срещу подслушване и необезопасени. На теория всички разговори по необезопасените линии се записваха и проверяваха от малки елфчета, скрити в някаква кабинка, които се занимаваха единствено с прослушването на безброй часове безсмислени приказки. В действителност се записваха само около половината разговори, а едва пет процента се проверяваха от някой служител на затвора. Дори федералното правителство не беше в състояние да наеме достатъчно елфи, които да проверяват всичко.
Наркопласьорите понякога ръководеха бандите си от тези телефони. Мафиотски босове нареждаха на хората си да нанесат удар на някой конкурент. Вероятността да ги хванат беше много малка.
Обезопасените телефони бяха по-малко на брой и по закон не можеха да бъдат подслушвани. От тях затворниците можеха да се обадят само на адвокатите си, а наоколо винаги трябваше да има пазач.
Когато най-сетне дойде редът на Спайсър да използва обезопасен телефон, пазачът беше заминал нанякъде.
— Адвокатска кантора — долетя доста неприветливият глас от свободния свят.
— Обажда се Джо Рой Спайсър от затвора в Тръмбъл. Искам да говоря с Тревър.
— Той спи.
Беше един и половина следобед.
— Ами събудете го тогава, по дяволите — изръмжа Спайсър.
— Почакайте малко.
Джо Рой се огледа и за пореден пътя се запита що за адвокат си бяха намерили.
— Защо се обаждаш? — бяха първите думи на Тревър.
— Няма значение. Размърдай си задника и се захващай за работа. Трябва да се свърши нещо спешно.
Къщата срещу кантората на Тревър вече се беше оживила. Това беше първото обаждане от Тръмбъл.
— И какво е то?
— Искаме да провериш една пощенска кутия. Бързо. Освен това искаме лично да я наблюдаваш. Не си тръгвай, докато не свършиш работата.
— Защо аз?
— Просто го направи, разбираш ли? Това може да се окаже най-големият ни удар.
— Къде е кутията?
— В търговския център „Чеви Чейс“, Мериленд. Запиши си. Ал Кониърс, пощенска кутия 455, „Мейлбокс Америка“, Уестърн Авеню, „Чеви Чейс“. Внимавай, защото този тип има приятели и не е изключено някой друг също да наблюдава кутията. Вземи малко пари и наеми един-двама добри детективи.
— Много съм зает.
— Да бе, извинявай, че те събудих. Размърдай си задника веднага, Тревър. Тръгвай още днес. И не се връщай, докато не разбереш кой е наел кутията.