— Пари за какво? — попита Тревър.
— Искаме да бъдеш на наша страна. Искаме да ползваме услугите ти.
— За какво?
— За да ни помогнеш да предпазим клиента си — отвърна Чап. — Ето как гледаме на нещата. Ти си съучастник в заговор за изнудване, организирано от федерален затвор. Ние те разкрихме. Бихме могли да отидем при властите и да предадем теб и твоя клиент. Ще бъдеш осъден на трийсет месеца и вероятно ще те пратят в Тръмбъл — мястото би ти подхождало идеално. Автоматично ще ти отнемат лиценза, което означава, че ще загубиш всичко това. — Чап махна небрежно с дясната сиръка към векторните, праха и купищата стари папки, непипнати с години.
— Ние можем веднага да отидем при федералните и сигурно бихме успели да спрем писмата от Тръмбъл — намеси се Уес. — Вероятно на нашия клиент ще му бъдат спестени всички неудобства. Само че има елемент на риск, който той не иска да поеме. Не е изключено Рики да има и друг съучастник, в затвора или на свобода, човек, когото още не сме намерили, и той да успее по някакъв начин да си отмъсти, като изложи клиента ни.
Чап поклати глава.
— Това е твърде рисковано. Предпочитаме да работим с теб, Тревър. По-добре да те купим и да прекратим изнудването чрез тази кантора.
— Аз не съм за продан — заяви не особено убедено Тревър.
— Тогава ще те наемем за известно време — каза Уес. — Нали и без това всички адвокати имат почасова тарифа?
— Да, но вие искате от мен да предам клиента си.
— Твоят клиент е мошеник, който извършва престъпления всеки ден от федерален затвор. А ти си не по-малко виновен от него. Хайде да не се правим на прекалено праведни.
— Когато вършиш престъпление, Тревър, ти губиш правото на самоуважение. Не ни чети проповеди. Знаем, че въпросът е само в размера на сумата.
Тревър забрави за миг за пистолета и за разрешителното си, което висеше на стената зад него, леко килнато на една страна. Както често правеше напоследък, когато се сблъскаше с някоя от неприятните страни на адвокатската практика, той затвори очи и си представи десетметровата си шхуна, пуснала котва в топлите, спокойни води на закътан залив. На стотина метра от него по плажа се разхождаха момичета по монокини, а той самият беше почти гол и си пиеше питието на палубата. Усещаше мириса на солената вода, нежния бриз и вкуса на рома, чуваше смеха на момичетата.
Отвори очи и се опита да се съсредоточи върху седналия от другата страна на бюрото Уес.
— Кой е клиентът ви? — попита той.
— Не бързай толкова — отвърна Чап. — Първо да сключим сделката.
— Каква сделка?
— Ние ще ти дадем пари, а ти ще станеш двоен агент. Ние ще имаме достъп до всичко. Ще записваме разговорите ти с Рики. Ще проверяваме цялата поща. Ти няма да правиш нищо, без да го обсъдиш с нас.
— Защо просто не платите парите, които ви искат? — попита Тревър. — Ще ви бъде много по-лесно.
— Помислихме си го — отвърна Уес. — Само че Рики не играе честно. Ако му платим, ще се върне за още. И после пак.
— Няма да го направи.
— Така ли? Ами Куинс Гарб от Айова?
Господи, помисли си Тревър и за малко не възкликна на глас. Колко знаеха тези хора? Успя само да промълви:
— Кой е той?
— Хайде стига, Тревър — отвърна Чап. — Знаем къде са скрити парите на Бахамските острови. Знаем за „Бумър Риълти“ и за твоята сметчица, в която понастоящем има почти седемдесет хиляди долара.
— Научихме всичко, което можахме, Тревър — намеси се Уес точно навреме. Адвокатът ги гледаше как си прехвърлят топката. — Но накрая ударихме на камък. Затова имаме нужда от теб.
В интерес на истината Тревър никога не беше харесвал Спайсър. Този студен, безскрупулен, гаден човечец имаше нахалството да намали процента му. Бийч и Ярбър бяха свестни, но какво от това. Тревър нямаше голям избор.
— Колко предлагате? — попита той.
— Нашият клиент е готов да плати сто хиляди долара в брой — отвърна Чап.
— Разбира се, че в брой — отвърна Тревър. — Сто хиляди не са нищо. За Рики това е само първата вноска. Моето самоуважение струва много повече от това.
— Двеста хиляди — каза Уес.
— Вижте какво — рече Тревър, като полагаше усилие да успокои лудото биене на сърцето си. — Колко би дал вашият клиент, за да скрие тайната си завинаги?
— А ти готов ли си да му помогнеш? — попита Уес.