Тревър затвори куфарчето и мина на другата страна.
27
Първата работа на Чап в качеството му на стажант-юрист и помощник на Тревър беше да подреди бюрото в приемната и да изхвърли всичко, което напомняше за женско присъствие. Сложи всички неща на Джан в един кашон — от гилзите червило и пиличките за нокти до шоколадчетата с фъстъци и няколко доста еротични романчета. Имаше и плик с осемдесет долара и няколко цента. Шефът ги прибра, като каза, че били служебни.
Чап опакова фотографиите на бюрото й в стари вестници и ги сложи внимателно в друг кашон заедно с чупливите дреболии, каквито повечето секретарки много обичат. Той преписа бележника й с уговорените срещи с клиенти, за да знаят кой ще се появи. Нямаше много работа, което не го учуди. На хоризонта не се задаваше нито едно дело в съда. През тази седмица имаше две консултации, през следващата още две, а после нищо. Като разгледа бележника, Чап откри, че Тревър е минал на по-бавни обороти горе-долу по същото време, когато бяха пристигнали парите от Куинс Гарб.
Знаеха, че през последните седмици Тревър е започнал да залага повече, а вероятно и да пие повече. Джан на няколко пъти беше казала на приятели по телефона, че шефът й прекарва повече време в бара, отколкото в кантората.
Докато Чап работеше в приемната, опаковаше боклуците на Джан, подреждаше бюрото й, бършеше праха, чистеше с прахосмукачка и изхвърляше стари списания, телефонът иззвъня няколко пъти. Тъй като това влизаше в трудовите му задължения, той отговори на всички обаждания. В повечето случаи търсеха Джан и той учтиво обясни на всички, че тя вече не работи тук. Преобладаващото мнение беше, че така е по-добре за нея.
Рано сутринта пристигна преоблечен като дърводелец агент, за да оправи входната врата. Тревър се удиви на скоростта, с която действаше Чап.
— Как успя да го намериш толкова бързо? — попита той.
— Прегледах указателя — отвърна Чап.
Друг агент, който се представи за ключар, смени всички ключалки в сградата.
Сделката им включваше условието Тревър да не приема нови клиенти поне през следващите трийсет дни. Той спори дълго и упорито по тази точка, сякаш трябваше да пази блестящата си репутация. Помислете за всички, които имат нужда от мен, настояваше той. Само че те знаеха колко малко клиенти го бяха търсили през последните трийсет дни и не отстъпиха, докато той не се съгласи. Искаха да бъдат сами в кантората. Чап се обади на клиентите, които имаха уговорена среща, и им каза, че мистър Карсън ще бъде зает в съда през деня, в който би трябвало да се срещне с тях. Обясни, че ще му бъде трудно да определи друг ден, но ще им се обади, когато се освободи.
— Мислех, че той не ходи в съда — каза един от клиентите.
— Става въпрос за голямо дело — обясни сериозно Чап.
Когато списъкът с клиентите бе максимално изчистен, остана само едно посещение. Ставаше въпрос за издръжка на дете и Тревър представляваше майката от три години. Не можеше просто да й бие шута.
Джан се отби, за да вдигне скандал, и доведе със себе си някакъв приятел. Той беше млад, слаб, с козя брадичка, панталони от полиестер, бяла риза и вратовръзка. Чап реши, че най-вероятно продава коли втора употреба. Сигурно не би се затруднил да набие адвоката, но не искаше да рискува с Чап.
— Искам да говоря с Тревър — каза Джан, докато очите й шареха по наскоро подреденото бюро.
— Съжалявам. Той има среща с клиент.
— А кой, по дяволите, сте вие?
— Аз съм помощникът.
— Моите съболезнования.
— Благодаря. Вещите ви са в онези два кашона там — посочи Чап.
Тя забеляза, че рафтовете за списания бяха чисти и подредени, кошчето за боклук беше празно, а мебелите бяха излъскани до блясък. Миришеше на спирт, сякаш бяха изчистили мястото, където тя бе седяла. Джан вече не беше нужна.
— Кажете на Тревър, че ми дължи хиляда долара заплата — заяви тя.
— Добре — отвърна Чап. — Нещо друго има ли?
— Да, новият клиент от вчера, Йейтс Нюман. Кажете на Тревър, че проверих във вестниците. През последните две седмици не е имало прегазени хора по онази магистрала. Нито пък се споменава за убита жена с презиме Нюман. Тук има нещо нередно.
— Благодаря, ще му кажа.
Тя се огледа за последен път и се подсмихна, когато видя новата врата. Приятелят й изгледа свирепо Чап, сякаш се канеше да скочи и да му счупи врата, но спря да се ежи, когато тръгна към вратата. Заминаха си, без да счупят нищо, хванали по един кашон, докато вървяха по тротоара.