В Конгреса Лейк беше известен като умен и работлив политик, който освен това беше красноречив, честен, лоялен и много съвестен. Тъй като в неговия щат имаше четирима големи производители на оръжие, той беше станал експерт по военните технологии. Беше председател на Комисията по въоръжените сили и тъкмо в това си качество се беше запознал с Теди Мейнард.
Теди чукна с пръст и лицето на Лейк се появи на екрана. През петдесетте си години в разузнаването директорът на ЦРУ рядко бе усещал стомахът му да се свива. Бе избягвал куршуми, беше се крил под мостове, беше мръзнал в планини, бе отровил двама чешки шпиони, бе застрелял един предател в Бон, бе научил седем езика, бе се борил против Студената война, бе се опитал да предотврати следващата, бе преживял десет пъти повече от всеки друг агент и все пак, като гледаше сега невинното лице на конгресмена Арън Лейк, стомахът му се свиваше.
Той — и ЦРУ — се канеха да направят нещо безпрецедентно.
Бяха започнали със стотина сенатори, петдесет губернатори, четиристотин трийсет и пет конгресмени — всички обичайни заподозрени, и накрая беше останал само един. Представителят от Аризона Арън Лейк.
Теди натисна копчето и екранът угасна. Краката му бяха завити с одеяло. Обличаше едно и също всеки ден — тъмносин пуловер с остро деколте, бяла риза и небиеща на очи вратовръзка. Приближи количката си до вратата и се подготви да посрещне своя кандидат.
През осемте минути в чакалнята предложиха на Лейк кафе и сладкиш, който той отказа. Беше висок метър и осемдесет и два, тежеше седемдесет и седем килограма и много държеше на външния си вид. Ако бе приел сладкиша, Теди би се учудил. Доколкото знаеха, Лейк никога не ядеше захар. Никога.
Кафето му обаче беше силно и докато го пиеше, конгресменът прегледа още веднъж данните от своето проучване. Целта на срещата беше да обсъдят обезпокоителното струпване на купени на черно оръжия на Балканите. Лейк носеше два доклада, осемдесет страници информация и цифри, върху които беше работил до два часа през нощта. Не беше сигурен защо мистър Мейнард иска да се срещнат в Лангли и да обсъждат такава тема, но беше решил да се подготви добре.
Чу се леко бръмчене, вратата се отвори и директорът на ЦРУ, увит в одеяло, се появи в количката си. Личеше си, че е на седемдесет и четири години. Ръкостискането му обаче беше здраво, вероятно защото ръцете му бяха заякнали от придвижването на количката. Лейк го последва в стаята, а двата питбула с университетски дипломи останаха да пазят вратата.
Седнаха един срещу друг от двете страни на дълга маса, която стигаше до края на стаята, където голяма бяла стена служеше за екран. След кратка размяна на любезности Теди натисна едно копче и пред тях се появи друго лице. Още едно натискане, и осветлението угасна. Лейк беше очарован — натискаш копчето и пред теб блясват образи. Стаята без съмнение бе оборудвана с достатъчно електроника, за да следят пулса му от десет метра разстояние.
— Знаете ли кой е този човек? — попита Теди.
— Мисля, че да. Виждал съм го някъде.
— Това е Натли Ченков. Бивш генерал. Сега е член на руския парламент. Или поне на онова, което е останало от него.
— Наричат го още и Ловкия — добави гордо Лейк.
— Точно така. Комунист хардлайнер, тесни връзки с военните, блестящ ум, огромно самочувствие и никакви задръжки. В момента той е най-опасният човек на света.
— Не знаех.
Проблясване. На екрана се появи друго лице, сякаш изсечено от камък под парадната военна шапка.
— Това е Юрий Голцин, вторият човек в онова, което е останало от руската армия. Ченков и Голцин имат големи планове. — На екрана се появи картата на Русия, северно от Москва. — Складират оръжия в този район — каза Теди. — На практика ги крадат от себе си, като обират руската армия, но освен това купуват и на черния пазар.
— Откъде вземат пари?
— Откъде ли не. Разменят петрол за израелски радари. Търгуват с наркотици и купуват китайски танкове през Пакистан. Ченков има връзки с различни мафиоти. Един от тях наскоро купи завод в Малайзия, който произвежда само бойни пушки. Всичко е добре пресметнато. Ченков има мозък и много висок коефициент на интелигентност. Може би е гений.
Самият Мейнард беше гений и ако той даваше това определение за друг човек, конгресменът Лейк не можеше да не му вярва.
— И кого ще нападнат?
Теди не отвърна на въпроса, защото не беше готов за това.
— Вижте град Вологда. Намира се на около осемстотин километра източно от Москва. Миналата седмица там са били закарани шейсет „ветровки“. Както знаете, „ветровките“…
— … са еквивалентът на нашите ракети „Томахоук“, само че шейсет сантиметра по-дълги.
— Точно така. През последните деветдесет дни те струпаха там триста „ветровки“. Виждате ли град Рибинск на югозапад от Вологда?
— Известен е с плутония си.
— Да, тонове и тонове. Достатъчно за десет хиляди ядрени бойни глави. Ченков, Голцин и хората им контролират целия район.
— Как така го контролират?
— С помощта на мрежа от местни мафиоти и подразделения на армията. Ченков е сложил свои хора където трябва.
— Защо?
Теди натисна едно копче и екранът угасна. Светлините обаче останаха приглушени, затова гласът му сякаш идваше от сенките.
— Всеки момент ще бъде извършен преврат, мистър Лейк. Най-страшните ни страхове се сбъдват. Руското общество се разпада. Демокрацията е пълна подигравка. Капитализмът е кошмар. Смятахме, че ще превземем Русия с хамбургери, и се провалихме ужасно. Работниците не получават заплати и все пак се радват, че поне имат работа. Двайсет процента от населението нямат. Децата умират, защото не достигат лекарства. Много възрастни също. Десет процента са бездомници. Двайсет са гладни. Нещата се влошават с всеки изминал ден. Страната се ограбва от мафиоти. Смятаме, че оттам са изнесени поне петстотин милиарда долара. Подобрение не се очаква. Моментът е идеален за нов водач с твърда ръка, диктатор, който да обещае на хората да им върне стабилността. Страната плаче за лидер и мистър Ченков е решил да се заеме с това.
— А той контролира армията.
— Да, той контролира армията и това е достатъчно. Превратът ще бъде безкръвен, защото хората са готови за него. Те ще приемат Ченков с разтворени обятия. Той ще мине по Червения площад и ще ни предизвика, нас, Съединените щати, да се опитаме да му попречим. Пак ще станем лошите.
— Значи Студената война ще започне отново — каза Лейк замислено.
— Война ще има, но няма да е студена. Ченков иска разширяване на територията и връщане на стария Съветски съюз. Той отчаяно се нуждае от пари и ще си ги набави под формата на земя, заводи, петрол и храни. Ще започне малки регионални войни, които може лесно да спечели. — На екрана се появи друга карта. Първият етап от налагането на новия световен ред беше представен на вниманието на конгресмена Лейк. Теди не пропусна нито дума. — Предполагам, че ще прегази прибалтийските републики, като свали правителствата на Литва, Латвия, Естония и прочие. После ще премине към бившия социалистически блок и ще сключи сделка с някои от комунистите там.
Конгресменът безмълвно гледаше как Русия се разширява. Предсказанията на Теди бяха толкова точни и уверени.
— Ами китайците?
Теди обаче не беше приключил с Източна Европа. Натисна някакво копче и картата се смени.
— Ето тук ще ни притисне.
— В Полша?
— Да. Винаги оттам се почва. Бог знае защо, Полша сега е член на НАТО. Само си представете — Полша да пази нас и Източна Европа. Ченков ще консолидира старата руска територия и ще започне да гледа на запад. Също като Хитлер, само че той е гледал на изток.
— Защо му е нужна Полша?
— Защо му е трябвала на Хитлер? Просто се е намирала между него и Русия. Той мразел поляците и бил готов за война. На Ченков не му пука за Полша, той просто иска да я контролира. А също и да разбие НАТО.