Той се наклони назад, за да устоява по-лесно на силата на парашута и да запази равновесие, докато отскачаше от дюна на дюна. Когато се стоварваше на дъното между две дюни, прегъваше колене, за да убие удара, и продължаваше да се носи по пустинята, теглен напред от вятъра. Когато вятърът променяше леко посоката си, това го отдалечаваше от следите на кервана. Но Хуан бързо се научи как да управлява параските, като дърпа вървите с халките, и вече не се отдалечаваше на повече от седемстотин-осемстотин метра от следите.
Изобретени като екстремен вид спорт във Върмонт и Колорадо, параските включваха сноуборд или ски и парашут, но много по-малък от този на Кабрило. Пясъкът оказваше по-голяма съпротива от снега, но неговият голям парашут „крило“ го влачеше из пустинята със скорост, за която зависимите от адреналина можеха само да мечтаят.
През първите петнадесет минути падна няколко пъти, докато се научи да контролира ритъма си, но след това започна да лети по пясъка, оставяйки лъкатушеща диря, която се изкачваше и спускаше по морето от дюни като следата на гърмяща змия.
Десет минути след полунощ пазачите завършиха обиколката на Дяволския оазис. Голямата порта се затвори и мъжете, скупчени на покрива, чуха стърженето на резе, което се връща на мястото си. Те дадоха на пазачите още десет минути, за да седнат по местата си, и започнаха да действат.
Майк и Ски използваха безшумен електрически винтоверт, за да завият големи болтове в якото дърво над мястото, където възнамеряваха да свалят мотоциклетите. Завиха още два от двете страни на един от прозорците. На тези болтове закачиха скрипците и приготвиха сиво-кафявите въжета, оставяйки ги да се полюшват по фасадата на затвора.
Еди преметна автомата през гърба и си сложи очилата за нощно виждане. Прехвърли се през парапета и бързо като маймуна се спусна по осеяното с възли. Когато се изравни с прозореца без стъкла, той измъкна от кобура автоматичен пистолет със заглушител.
Блокът с килиите всъщност беше висок три етажа и заемаше приблизително една четвърт от сградата. Точно под опасната позиция на Сенг се простираха две редици железни решетки, които затваряха помещенията. До тях се стигаше по железни пътеки и извити стълби. Стъпалата и площадката бяха тесни, за да не могат затворниците да се втурнат на тълпа срещу пазачите, които някога са работили тук. Във всяка килия имаше празни железни рамки от легла, върху които са били сламениците. Еди предположи, че сламениците са лежали върху кожени ремъци, които отдавна бяха изгнили.
Партерът бе разделен от дълги каменни разделителни зидове, които служеха за задни стени на другите килии. Те имаха форма на куб с площ не повече от три квадратни метра. Предната им част се затваряше с метална решетка, която препречваше и откритата горна част на килиите. От наблюдателницата си Еди видя, че горните килии са празни, но нямаше видимост към долните.
Той погледна нагоре и кимна с глава на Майк и Ски да се присъединят към него, докато Линк спуска кросовите мотоциклети на земята пред приличащия на крепост затвор. Под прозореца нямаше килия, затова Еди метна края на въжето вътре така, че да се спусне на желязната пътека, обикаляща около горните килии. Той стъпи безшумно на металната площадка и миг по-късно двамата му съекипници се присъединиха към него.
Той показа със знаци на Майк и Ски да го прикриват, докато бавно обиколи блока от килии. Превключи очилата си от режим на нощно виждане на инфрачервен, за да провери дали някой не лежи в по-долните клетки. — Там!
В една от килиите в далечния край изглежда имаше двама души, които лежаха съвсем близо един до друг. Той превключи очилата на режим НВ. През големия прозорец влизаше достатъчно светлина, за да различи две тела под едно одеяло. Това бяха мъж и жена. Той лежеше по гръб с извита встрани глава, а тя гърбом към него с присвити до гърдите крака.
Еди привлече вниманието на Майк и Ски, вдигна два пръста и посочи към мястото, където спяха затворниците. Ски остана на платформата, пазейки Еди и Майк с автомат с лазерен прицел. Те се заспускаха внимателно по стълбите, прехвърляйки тежестта си от единия на другия край с много премерени движения, за да не допуснат и най-малкия шум.
Когато стигнаха до килията, видяха, че вратата е полуотворена. Троно и Сенг си размениха изненадани погледи. Бяха предполагали, че Мерик и Донливи ще бъдат заключени, но може би главната врата, през която се излизаше от този блок с килии, беше достатъчна, за да ги задържи вътре.