От една от торбичките около кръста му Еди измъкна малък флакон със спрей и напръска пантите на вратата с графит на прах, смазка, която в подобни случаи превъзхождаше маслото. Когато я дръпна за една от металните пръчки, вратата тихичко скръцна и Сенг замръзна. Жената се размърда и смени позата си, но не се събуди. Еди дръпна вратата още няколко милиметра, но графитът вече беше проникнал между триещите се повърхности на пантите и тя се отвори безшумно.
Двамата командоси прекосиха килията с извадени пистолети. Обичайната процедура при всяко спасяване на заложници е да провериш мишената, преди да приемеш, че е приятел. Когато стигнаха при спящата двойка, Еди посочи жената на Майк, докато той зае позиция от другата страна на купчината одеяла, която използваха за легло.
Двамата мъже едновременно притиснаха с длани устите на спящата двойка и натиснаха главите им към земята. Почти веднага Еди осъзна, че снимките, които бяха видели на сайта на „Мерик Сингър“ и бяха запаметили, не отговарят на мъжа, който се събуждаше замаян и паникьосан.
Еди го удари зад ухото с ръкохватката на пистолета и когато очите му не се затвориха веднага, той го тупна още веднъж, за да изгуби съзнание. От другата страна Майк продължаваше да притиска главата на жената към земята, докато не я разпозна като Сюзън Донливи. Той продължаваше да притиска устата й с ръка и постави пръст на устните си, за да я накара да се успокои. Тя продължаваше да се бори, докато Еди залепваше устата на мъжа с широка лепенка и му слагаше пластмасови белезници на ръцете и краката.
— Тук сме, за да ви спасим — продължи да повтаря Майк шепнешком, докато най-сетне Сюзън се успокои и той си отдръпна ръката. Очите й останаха бдителни.
— Кои сте вие? — попита тя и Майк бързо сложи ръката си на устата й.
— Тихо — предупреди я той. — Тук сме, за да спасим теб и д-р Мерик. Кой е този? — Майк посочи изгубилия съзнание мъж, когото Еди заключи за решетката.
— Той е… един от похитителите. Той… — гласът й заглъхна.
Нямаше нужда да навлиза в подробности. Майк вече беше разбрал, че похитителите я бяха довлекли в тази далечна килия, за да я изнасилят.
— Въоръжен ли е?
— Намерих това под възглавницата. — Еди вдигна един пистолет.
Троно погледна Сюзън успокоително.
— Всичко свърши. Повече никога няма да те докосне.
— Мъртъв ли е? — попита тя с покорен глас.
— Само в безсъзнание — Майк й подаде купчината дрехи, която лежеше на пода. — Облечи се.
Те изчезнаха под одеялото и Сюзън ги навлече, без да излиза изпод завивката.
— Знаеш ли къде държат д-р Мерик? — попита Еди, когато тя отхвърли одеялото настрана.
— Да, в друг блок.
— Кажи ни къде.
— Мога да ви заведа — предложи тя.
Еди поклати глава.
— Прекалено опасно е.
— Моля. Искам — тя се поколеба. — Трябва да си върна част от самочувствието. Между другото, този пазеше пред другия блок от килии. Сега горе няма никого. Всички спят в старото административно крило.
— Колко са? — попита Майк.
— Мисля, че осем или девет, но не съм сигурна.
Бройката изглеждаше прекалено малка, за да сложат трима души да пазят главния вход, но Майк не го спомена.
— Като този пор ли са въоръжени?
— Когато дойдоха, неколцина носеха калашници — отговори Сюзън. — Тя започна тихичко да плаче. — Моля, позволете ми да ви отведа при д-р Мерик. Ако не помогна, никога няма да мога да живея с мисълта за онова, което ми направи. — Тя кимна към лежащия в безсъзнание изнасилвач.
Еди беше готов да откаже, но й повярва, когато каза, че никога няма да се възстанови от това изпитание, ако се измъкне просто така. Бог знаеше, че неговата собствена сестра намери покой едва когато изгълта половин шише водка и кутийка с хапчета за сън.
Блажената усмивка на лицето й все още го преследваше. Освен това не виждаше защо Сюзън да не дойде с тях, ако единственият пазач на този етаж на затвора беше със запушена уста и вързан.
— Добре — каза той. Майк го погледна неодобрително. Еди махна с ръка, сякаш за да пропъди загрижеността му. — Можеш да дойдеш до вратата на блока. Аз ще остана там с теб, а след това бързо изчезваме.
— Благодаря — каза тя и избърса очите си с опакото на ръката.
След като извади тежка връзка пиринчени ключове от джоба на изнасилвача, Еди помаха на Ски да дойде с тях. Ски слезе по стълбите и ги настигна при единствената врата, която водеше навън от блока с килии. Пантите бяха от външната страна, затова Ски и Майк я повдигнаха малко, а Еди я отвори само толкова, колкото да се промъкнат.