Коридорът отвън беше прав и дълъг, а подът покрит с пясък. Нямаше никаква светлина, за да могат очилата за нощно виждане да работят, затова тримата мъже ги бутнаха начелата си. Те тръгнаха, без да виждат нищо, опипвайки с пръсти грубите камъни на стената, докато стигнаха ъгъл. Зад него лежеше още един дълъг коридор.
— На половината път надолу от дясната страна — прошепна Сюзън. — Обикновено пред вратата има стол за пазача.
Еди рискува да светне фенерче с червен филтър, като прикри с ръка лъча му. Един метален сгъваем стол стоеше на същото място до вратата, както пред първия блок с килии. Еди напръска древната ключалка с графит на прах и подаде флакончето на Ски, за да обработи пантите, докато той опитваше ключовете, за да открие подходящия.
Въпреки смазката от графит бравата превъртя неохотно, но за техен късмет безшумно. Мъжете отново си сложиха очилата за нощно виждане. Майк и Ски бяха зад Еди с готови за стрелба автомати. Той внимателно дръпна вратата. Пантите леко изскърцаха, докато отворът ставаше по-широк.
Цевите на автоматите на Ски и Майк не стояха неподвижно. Пред тях се откриваше все по-голяма част от блока с килии и те покриваха всеки квадратен сантиметър, който можеха да виждат, докато вратата не се отвори достатъчно, за да минат.
През широкия прозорец нахлуваше лунен лъч и осветяваше част от пода, а млечният му блясък караше решетките да блестят като слонова кост.
Двамата командоси влязоха в помещението приведени и внимателно го огледаха. Придържаха се близо до стените, проверявайки дали територията е чиста и дали има хора в коридорите, които отделяха редиците килии. Ски започна да се изкачва по едната извита стълба, а Майк пое по срещуположната. Те се качиха само толкова, че да могат да надникнат към килиите на втория етаж с очилата си, включени на инфрачервен режим. Всички бяха празни. След това провериха килиите на третия етаж, но отново нищо не намериха.
Когато слязоха пак на партера, се заеха внимателно да проверяват редицата килии, като започнаха от задния край на помещението към вратата, така че да не се наложи да се връщат, щом свършат. Това беше техника, която спестяваше само няколко секунди, но за тях всеки миг беше важен. Еди остана пред вратата заедно със Сюзън.
В предната част на помещението откриха спящ човек. Майк напръска пантите и ключалката, докато Ски търсеше подходящия ключ. Малко по-късно вече бяха вътре. Ски клекна до Джефри Мерик, когото веднага разпозна въпреки едноседмичната му брада. Той постави внимателно ръка на устата на Мерик и го разтърси, за да се събуди.
Мерик опита да се съпротивлява, но Скис лекота го задържа.
— Тук сме, за да те спасим — каза бившият морски пехотинец. — Всичко е наред.
Лицето на Мерик, в началото стреснато и уплашено, изрази облекчение и той спря да се дърпа. Когато Ски го попита дали вече може да си дръпне ръката, Мерик кимна.
— Кои сте вие? — попита шепнешком той.
— Професионален екип за спасяване на заложници. Ранен ли си? Можеш ли да вървиш?
— Мога и да тичам — отговори Джефри. — Фирмата ли ви изпрати?
— Подробностите се уточняват. Засега е достатъчно да измъкнем теб и госпожица Донливи от тук.
— Намерили сте Сюзън? Как е тя?
— Доста е разтърсена. Била е изнасилена.
— След всичко, което тези копелета й причиниха, са я и изнасилили на всичко отгоре? Бог да ми е на помощ, но Дан Сингър ще си плати.
— Значи бившият ти партньор стои зад това? — отбеляза Ски, докато помагаше на Мерик да стане.
С учения между тях Ски и Майк се запромъкваха обратно към вратата. Джефри Мерик се втурна напред, когато видя Сюзън застанала до Еди Сенг с лице окъпано в лунна светлина. Той отвори обятия, за да я прегърне, но се спря и по лицето му се изписа объркване.
— Лицето ти — измърмори той озадачено. — Ти не си…
Това беше всичко, което можа да каже. Сюзън блъсна Еди в същия миг, когато измъкна пистолета му от разкопчания кобур. Очите й бяха диви и предизвикателни, докато го насочваше, а палецът й освобождаваше предпазителя на беретата.
— Пукни, кучи сине! — изпищя тя с пълно гърло и дръпна спусъка.
Реакцията на Еди беше мълниеносна въпреки безумната ситуация. Но въпреки че реагира предимно тялото му, той успя да съобрази, какво се бе случило. Сюзън Донливи изобщо не е била жертва. Тя бе съучастничка на похитителите, а онова в другия блок не е било изнасилване, а двама любовници, които са си намерили усамотено място.