Докато вятърът в пустинята продължаваше да духа, Кабрило мрачно се държеше за парашута си и се носеше над пясъка. Завоите му вече не бяха точни и когато падаше, му трябваше все повече и повече време, за да се изправи на крака. Не беше почивал от мига, когато сателитният телефон звънна и Макс Хенли му съобщи, че Еди, Майк и Ски са заловени.
От това, което Линк бе могъл да чуе по радиостанцията, когато колегите му са били разкрити, стана ясно, че в Дяволския оазис имало контингент зимбабвийски войници, охраняващи водача на опозицията в страната Моузис Ндебеле. Линда направи едно бързо проучване и откри, че след няколко дни на Ндебеле му престои процес заради престъпления срещу държавата, а най-вероятно и екзекуция. Официалното оплакване на ООН срещу Зимбабве не беше постигнало нищо, освен да накара правителството да ограничи още повече свободите в страната. Беше обявено извънредно положение, а в столицата Хараре от смрачаване до зори бе въведен полицейски час.
Линда научи още, че Ндебеле има множество последователи от различните племена. Той бил водач на първото опозиционно движение, което би могло да свали корумпираното правителство на Зимбабве и да установи демокрация в някога най-богатата африканска държава, сега съсипана от глад и болести. Яростен партизански командир по времето, когато Зимбабве е известна като Родезия и е управлявана чрез система на апартейд от бялото малцинство, сега Моузис Ндебеле бил привърженик на мирните средства за свалянето на режима. Линда попадна на многобройни сравнения с Ганди.
Макс вече беше предал информацията на Ленгстън Овърхолт. Той му казал, че дори самото откриване на Ндебеле е голямо разузнавателно постижение и добавил, че ако Корпорацията успее да го спаси, това ще засили позицията на Америка в Южна Африка. Беше твърде рано да говорят за пари, но Ленгстън уверил Макс, че премията за спасяването на Ндебеле ще бъде най-малко няколко милиона.
Макс докладва също така, че Сюзън Донливи май изобщо не е била отвлечена. Излиза, че била съучастничка в отвличането на Джефри Мерик и при първа възможност простреляла учения в гърдите. Линк не знаел колко тежка е раната.
Със заловени съекипници, заплашвани от разстрел на разсъмване, Линк попитал Макс какво да прави. Пазачите сигурно щели да проверят всяко кътче в затвора и да го открият само след няколко минути. Би могъл да опита да се сражава или да избяга с един от кросовите мотоциклети…
— Какво му нареди? — попита Хуан.
— А ти какво мислиш?
— Сигурно му е било страшно кофти да ги остави, но това е единствената разумна възможност.
— Сега е много разстроен.
— Следиш ли го?
— Намира се на около тридесет и два километра от мястото, където Тайни се е приземил, и се движи с около петдесет километра в час. За твое сведение досега си изминал шейсет и четири километра.
Идеята беше абсурдна, но въпреки това Кабрило попита:
— На колко километра съм от самолета?
— Над двеста и двадесет — отговори му Макс.
Щеше да се съмне, преди да успее да преодолее и половината от това разстояние, а когато слънцето се покажеше, трябваше да се зарови, за да се предпази от обезводняване. Другата възможност беше да намери място, където Тайни би могъл да кацне, но досега не беше видял нищо друго, освен меки дюни, които не биха издържали дори лек самолет, да не говорим за двумоторната товарна машина, която бяха наели за десанта.
— Ако не са проследили Линк — каза Хуан, — искам да чака с Тайни и Хъкс.
— План ли имаш?
— Не, просто разполагам силите в случай, че измисля нещо.
И двамата не се съмняваха, че това ще стане.
Това се бе случило преди два часа. Двата най-дълги часа в живота на Кабрило.
Той отпусна дясната халка, когато вятърът промени посоката си, излетя над гребена на пясъчна дюна и остана във въздуха в продължение на тридесетина секунди, преди отново да докосне земята. Уби сътресението с протестиращите си колене и се стрелна надолу по пясъчния склон. Досега следите от гумите бяха от дясната му страна, но след смяната на посоката на вятъра той се носеше успоредно на тях, а после малко по-вляво. Приготви се да лавира, но беше повлечен нагоре по друга издигаща се високо, планина от пясък, която му се стори най-високата досега. Инерцията му отслабна, докато вятърът се бореше да преодолее триенето на пластмасовата плочка в пясъка и той трябваше с усилие да пази равновесие, за да не падне.