— С колко души разполагаш?
— Тридесет. Всички са служили под неговото командване.
Хуан огледа лицата на мъжете. Никой от тях не беше под четиридесет години, но въпреки това в очите им грееше упованието и увереността на мъже, вкусвали битка, което компенсираше възрастта им.
— Можете ли да оправите камиона? — попита той и пристъпи напред, но беше забравил, че все още беше свързан с пластмасовата вложка на раницата, и падна по лице. Неколцина от мъжете се изкискаха.
Раздразнен, Кабрило се изтърколи настрани и седна, за да свали протезата. Кискането им секна, щом видяха проблясващия изкуствен крак. Той го дръпна и подхвърли:
— Просто мислете за него като за най-голямото швейцарско ножче на света.
Мъжете се засмяха отново. Мафана помогна на Хуан да се изправи и му подаде ръка, за да пази равновесие, докато подскача до мекия пясък към временния лагер.
— За да отговоря на въпроса ти, да, можем да го оправим. Прах е влязъл в горивната помпа и я е блокирал. Ще бъдем готови за тръгване след няколко минути, но вече изгубихме много време.
Хуан взе назаем чук и секач, които лежаха на едно проснато до камиона одеяло, и започна да освобождава протезата си от пластмасовата плочка.
— Как смятате да освободите Ндебеле?
— Ще организираме засада и ще чакаме, докато тръгнат да преместват Моузис. В Хараре слуховете твърдят, че процесът ще започне след два дена.
Тогава ще бъде много късно за моите момчета, помисли си Хуан. Освен това засадата щеше да гарантира на Ндебеле куршум в главата в мига, щом нападнеха охраната. Трябваше да намери начин да убеди Мафана да атакува Дяволския оазис преди съмване, или Еди Ски и Майк щяха да умрат.
— Какво ще кажеш да освободим Моузис тази нощ и да го закараме в Южна Африка?
Бившият партизанин погледна сериозно Кабрило и каза:
— Бих искал да науча повече за твоя план.
— И аз — измърмори Хуан на себе си, знаейки, че разполага само с няколко секунди, за да измисли нещо. — Първо искам да знам разполагате ли с гранатомети?
— Стари руски РПГ-та, останали от войната.
Хуан изстена. Зимбабвийската освободителна война беше приключила преди двадесет и пет години.
— Не се тревожи — добави бързо Мафана, — изпробвахме ги.
— Въжета? Имате ли въжета?
Мафана попита нещо един от хората си и после преведе отговора за Хуан.
— Да, и то много. Най-малко триста метра найлоново въже.
— И един последен въпрос — каза Хуан, погледна назад към срязания парашут, който потрепваше на вятъра, и вдъхновението го озари като гръм от ясно небе.
— Някой от хората ти знае ли да шие?
21.
Непрекъснатото жужене на насекомите за малко да попречи на Даниъл Сингър да чуе звъна на своя сателитен телефон. Той заопипва влажната купчина чаршафи под мрежата срещу комари. Беше си легнал с него, защото се страхуваше, че някой от наемниците му, ще го открадне, докато спи. Парите можеха да купят ограничена вярност.
— Ало — обади се той с надебелял глас.
— Дан, обажда се Нина. Имаме проблем. Някой се опита да спаси Мерик.
Изведнъж Сингър се събуди напълно.
— Какво? Разкажи ми какво се случи.
— Били са четирима. Трима бяха заловени, но четвъртият избяга с мотоциклет. Сюзън простреля Мерик в гърдите. Затова разбрахме, че са тук. Пазачите на Моузис Ндебеле намериха парашути на покрива.
— Чакай малко. Сюзън е застреляла Джеф?
— Да, в гърдите. Престорила се, че е жертва на отвличането, и когато й се отворила възможност, грабнала пистолет и го гръмнала. Спряхме кървенето и го приспахме с малко хероин от запасите на Ян. Не се тревожи, конфискувах останалото.
Злоупотребата на хората му с наркотици беше последното нещо, за което Сингър би се разтревожил.
— Кои са хората, дошли за Мерик?
— Твърдят, че са наети от фирмата, за да спасят него и Сюзън. Не искат да кажат нищо повече. Дани, капитанът на пазачите иска да ги екзекутира на разсъмване. — В гласа й имаше ужас, когато каза това. — Всичко се изплъзва от контрол. Не зная какво да правя.
— Нина, първо се успокой. — Сингър си пое дълбоко дъх, за да успокои собствените си нерви и да помисли как да се справи с положението. От мочурището с мангрови дървета пред отворената колиба, където спеше, се носеше мъгла. Наблизо един от африканските наемници изръмжа насън, а в далечината проблясваха безбройните петролни платформи, които бълваха толкова пламъци, сякаш целият свят гореше. От гледката на това пълно разрушаване на околната среда му се догади.