— Защото НАС не можа да установи местонахождението на Сингър, а аз съм сигурен, че тя го знае. Пък и историята не е приключила още. Ни най-малко. Отвличането на Мерик беше само гамбит за онова, което е планирал. Тя и аз ще си поговорим дълго и изчерпателно.
Минута по-късно стигнаха до каютата му и продължиха да разговарят, докато Хуан сваляше мръсната си униформа. Хвърли обувките си в кошчето за боклук, но не преди да изсипе пясъка, който беше влязъл в едната през 44-калибровата дупка.
— Хубавото беше, че не ме заболя — подхвърли той небрежно. Свали бойния си крак и го остави настрана, като си напомни да го даде на екипа от Магическата работилница, за да презаредят пушката и да почистят мръсотията от задвижващите механизми на крака.
— Марк и Ерик звъннаха преди около час — каза Макс. Той седна на ръба на медната вана с джакузи, а Хуан се гмурна в облаците пара, които се вдигаха от душ-кабината. — Покрили са район с големина около хиляда и шестстотин квадратни километра, но не са открили никаква следа от оръжията на Самюъл-Макамбовата Конгоанска революционна армия!
— А ЦРУ? — провикна се Хуан, за да го чуе неговият приятел въпреки шума на водата, която плющеше по кожата му. — Някой от техните хора в Конго няма ли идея къде е Макамбо?
— Не. Този тип изглежда може да се разтваря във въздуха, когато си поиска.
— Той може да изчезне, но не и петстотинте му последователи. Как е организирал търсенето Мърф?
— Започнали са от пристана и са описвали все по-широки кръгове, като за всеки случай са надвишили обсега на радиопредавателчетата с повече от тридесет километра.
— Реката е граница между Република Конго и Демократична република Конго — отбеляза Хуан. — Стоят си на юг от границата, така ли?
— Като изключим почти еднаквите им имена, отношенията между двете държави са в пълна бъркотия. Да, останали са на юг от границата, защото не са получили разрешение да преминат в Република Конго.
— На какво да се обзаложим, че Макамбо е отнесъл оръжията на север?
— Възможно е — съгласи се Макс. — Ако северните съседи на Конго крият армията му, това обяснява защо никога не е бил залавян.
— Разполагаме само с още няколко часа, преди батериите на предавателчетата окончателно да паднат. — Хуан спря водата и отвори вратата. Вече беше чист, но не се чувстваше освежен. Макс му подаде дебела бразилска памучна хавлия. — Обади се на Марк и му кажи да направи всичко каквото трябва, за да пресече тази граница и прослуша района. Оръжията няма да са на повече от осемдесет или сто километра от реката. Сигурен съм.
— Ще му се обадя още сега — кимна Макс и се надигна от ваната.
Хуан се подстригваше толкова късо, че не му се налагаше да се вчесва. Сложи си дезодорант и реши, че ще изглежда по-опасен с тридесетчасова брада, затова остави бръснача на мястото му. Тъмните кръгове около очите и зачервените очни ябълки му придаваха доста демоничен вид. Обу черни панталони с много джобове и черна тениска. Звънна в Магическата работилница, за да пратят техник, който да вземе бойния му крак. По пътя към трюмовете на кораба се отби в камбуза, за да си вземе някакъв сандвич.
Линда Рос го чакаше пред един от корабните трюмове. В ръце държеше един малък джобен компютър, който получаваше сигнали от безжичния интернет на кораба.
— Как е нашата гостенка? — попита Хуан, когато я наближи.
— Виж сам. — Тя завъртя малкия уред към него така, че да може да вижда екрана. — Искам да те поздравя, че проведе успешно операцията по спасяването.
— Имах много помощници.
Сюзън Донливи беше вързана за дисекционна маска от неръждаема стомана в центъра на трюма, където предния ден Хуан беше сгъвал парашута си. Единствената светлина идваше от силна халогенна лампа и заливаше масата така, че Донливи да не може да вижда нищо наоколо. Картината на екрана на джобния компютър се предаваше от камера, монтирана точно над лампата.
Косата й беше на клечки от дългото време в пустинята без достатъчно вода за лична хигиена, а кожата на ръцете й бе осеяна с червени подутини от ухапванията на пясъчните бълхи. Кръвта се беше оттеглила от лицето й, оставяйки го бяло като маска, а долната й устна потрепваше. Челото й беше обляно в пот.
— Ако не беше вързана, щеше да си изгризе ноктите до кръв — отбеляза Линда.
— Готова ли си? — попита Хуан.
— Само да прегледам още няколко бележки. Отдавна не съм провеждала разпити.
— Както казва Макс, това е същото като да паднеш от колело. Щом веднъж се научиш, никога не го забравяш.