— Надявам се, че чувството му за хумор не го е подвело — каза Линда и спря компютърчето. — Хайде да вървим.
Хуан отвори вратата към трюма. Лъхна го силна горещина. Бяха включили термостата на тридесет и седем градуса. Подобно на светлината, и температурата беше част от техниката за разпит, която Линда беше избрала, за да пречупят Сюзън Донливи. Двамата влязоха безшумно в помещението и останаха извън кръга светлина.
Той трябваше да признае, че Сюзън заслужава висока оценка, защото не продума повече от минута.
— Кой е там? — попита тя накрая с малко налудничав тон.
Кабрило и Рос запазиха мълчание.
— Кой е там? — повтори Сюзън по-настоятелно. — Не може да ме държите така. Аз имам права!
Усетиха фината граница между паниката и страха. При разпити номерът беше, в това да не я пресичаш. Никога не позволявай на обекта да превръща страха си в гняв. Линда прецени момента много точно. Разбра, че Сюзън започва да се гневи по стиснатите челюсти и изпънатата кожа на лицето. Тя влезе в кръга от светлина миг преди Донливи да започне да крещи. Очите й се разшириха от учудване, когато видя, че при нея в трюма има друга жена.
— Госпожице Донливи, още отначало искам да разбереш, че тук нямаш никакви права. Намираш се на борда на кораб под иранско знаме и в международни води. Тук няма човек, който да те представлява по някакъв начин. Имаш само две възможности. Само две. Можеш да ми кажеш онова, което искам да науча, или ще те предам на професионалист по разпити.
— Кои сте вие? Нали сте наети да спасите Джефри Мерик? Е, сега вече е в ръцете ви, така че ме предайте на полицията или на когото и да е.
— Точно за това говорим — каза Линда. — Или ще ми кажеш къде е Даниъл Сингър в този момент и какво планира, или ще те предадем точно на когото и да е.
— Не знам къде е — бързо отговори Сюзън.
Прекалено бързо, отбеляза си Линда. После поклати глава, сякаш е разочарована.
— Надявах се, че ще проявиш по-голяма готовност за сътрудничество. Господин Смит, би ли се присъединил към нас? — Хуан излезе от мрака. — Това е господин Смит. Доскоро беше на служба в американското правителство и задачата му беше да изтръгва информация от терористи. Може би си чувала слуховете за това как САЩ местят затворници в страни с как да кажа… по-меки закони по отношение на мъченията. Той е човекът, когото използват, за да измъква информацията с всички възможни средства.
Устната на Сюзън Донливи отново се разтрепери, когато погледна към Хуан.
— Той изтръгна показания от някои от най-коравите мъже в света. Хора, воювали срещу руснаците в Афганистан цяло десетилетие, а след това и срещу нашата армия. Мъже, които са положили клетва, че по-скоро ще умрат, отколкото да се подчинят на неверник.
Хуан леко помилва рамото на Сюзън. Това беше интимен жест, по-скоро милувка на любовник, отколкото на палач, и тя се скова и опита да се дръпне, но каишите, с които беше вързана, не й разрешиха да мръдне повече от сантиметър-два. Заплахата от болка винаги беше много по-въздействаща, отколкото самата болка. Съзнанието на Сюзън вече произвеждаше образи, много по-ужасни, отколкото Линда и Кабрило биха могли да измислят. Те я оставиха да се измъчва сама.
Линда отново прояви отличното си чувство за подходящия момент. Сюзън полагаше усилия да овладее въображението си, да прогони картините, които си беше представила. Опитваше се да намери в себе си смелост да се изправи срещу онова, което щеше да се случи. Задачата на Линда беше да не й позволява да събере тави смелост.
— Нямам ни най-малка представа какво би сторил на жена — нежно каза Линда, — но знам, че не искам да съм тук и да го видя. — Тя се наведе толкова, че лицето й се оказа само на сантиметри от това на Сюзън, но същевременно внимаваше да не скрива Хуан. — Кажи ми това, което искам да науча, и нищо няма да ти се случи. Обещавам.
Хуан трябваше да положи доста усилия да не се усмихне, защото изведнъж Сюзън Донливи погледна Линда с такова доверие, че той разбра, че са получили всичко, което искаха, и дори много повече.
— Сюзън, къде е Даниъл Сингър? — прошепна Линда. — Кажи ми къде е.
Устата на Сюзън замърда, тя се опитваше да се пребори с чувството, че ще извърши предателство, като разкрие всичко, което знае. И тогава се изплю в лицето на Линда.
— Да ти го начукам, кучко! Никога няма да ти кажа!
Линда само избърса бузата си, но остана близо да Сюзън и продължи да й шепне: