— А ако и тогава не иска да говори?
— Щом не разполагам с достатъчно време, за да я обработя да омекне, нямам друг избор, освен да използвам опиати. Мразя този метод, защото лесно може да накара обекта да ти каже всичко друго, но не и истината. — Линда погледна отново екрана. — От друга страна… — Тя вдигна ръка и взе да свива пръстите си един след друг, сякаш отброяваше време. Когато и последният пръст легна в дланта й, Сюзън Донливи започна да пищи зад затворената врата.
— Върнете се! Моля! Ще ви кажа какво ще се опита да направи!
Сянка мина по лицето на Линда. Вместо да е доволна от добре свършената работа, тя изглеждаше тъжна.
— Какво има? — попита Хуан.
— Нищо.
— Кажи ми. Какъв е проблемът?
Тя вдигна очи към него.
— Мразя да върша това. Да пречупвам хората. Да ги лъжа, за да науча, каквото ми трябва. Това ме кара да се чувствам… опустошена. Влизам в чуждо съзнание, за да измъкна информация, и накрая научавам всичко за тях: как мислят, какви са надеждите и мечтите им, всяка тайна, която са смятали, че никога няма да разкрият. След няколко часа аз ще знам повече за Сюзън Донливи от когото и да било на този свят. Но тази информация няма да е споделена, а открадната. Хуан, мразя да го правя.
— Нямах представа — нежно каза той. — Ако знаех, нямаше да те карам.
— Затова не ти казах. Ти ме нае, защото имам опит и умения, които никой друг от екипажа не притежава. Това, че мразя част от работата си, не значи, че не трябва да я върша.
Хуан леко я стисна за рамото.
— Ще се оправиш ли?
— Аха. Ще я оставя да вика още няколко минути и после ще вляза вътре. Когато свърша, ще те намеря. След това ще изпия няколко чаши вино в повече и ще се опитам да изкарам Сюзън Донливи от мислите си. Върви да си починеш. Изглеждаш ужасно.
— Това е най-доброто предложение за днешния ден.
Той се обърна да си върви, чудейки се колко жертви прави всеки от тях за Корпорацията. Винаги имаха ясното съзнание за физическите опасности, на които се излагаха, щом приемеха някоя мисия, но работата им имаше и скрити рискове. Да се сражаваш в сенките означава, че задоволството от твоите действия трябва да идва отвътре. Такива хора не бяха войници, които могат просто да кажат, че са изпълнявали заповеди. Всеки сам беше избрал да бъде тук и да прави необходимото, за да гарантира свободата на обществото дори ако се наложи да действа извън общоприетите рамки.
Хуан лично беше изпитвал това бреме, и то неведнъж. Корпорацията редовно пренебрегваше международното право, за да постигне успех, но имаше и други тъмни области, които го караха да се чувства твърде неудобно.
Докато крачеше към каютата, си даде сметка, че няма друг избор. Докато беше в ЦРУ, враговете до голяма степен играеха по правилата. Но когато да блъснеш самолет в небостъргач стана законен начин да атакуваш своя враг, правилникът изхвръкна през прозореца. Войните вече не се водеха между армиите на бойното поле. Сраженията ставаха в тунелите на метрото, дискотеките и пазарните площади. В днешния свят всеки и всичко се превърна в законна мишена.
Той стигна до луксозната си каюта и дръпна пердетата, за да закрие илюминаторите. Сега, когато леглото му беше само на няколко метра, умората се стовари върху му с пълна сила и той залитна. Съблече се и се пъхна между хладните завивки.
Въпреки изтощението още дълго не можа да заспи.
24.
По цвета на слънчевата светлина, която се просмукваше през капаците, с червеникавите оттенъци на кръв Хуан разбра, че е спал само няколко часа, преди да звънне телефонът. Той се примъкна към таблата на леглото. Чувстваше се така, сякаш току-що е загубил петнадесетрундов боксов мач срещу световния шампион в тежка категория.
— Ало — каза той неуверено, опитвайки се да преодолее замайването и лепкавата слюнка в устата си.
— Съжалявам, че трябва да наруша съня ти за красота. — Беше Макс. Гласът му звучеше така, сякаш изпитваше удоволствие, че е събудил председателя. — Настъпи сериозен обрат. Свиках съвещание в заседателната зала. Имаш петнадесет минути да се приготвиш.
— Горя от любопитство — каза Хуан и отметна завивките. Кожата на чуканчето беше зачервена и подута. Един от фелдшерите на Джулия беше дипломиран масажист и той знаеше, че трябва да го повика, ако иска кракът му да се оправи.
— Даниъл Сингър планира да предизвика най-големия петролен разлив в историята. Ще му помогне армия от наемници, чието оръжие сме доставили ние.