— Точно така — кимна Еди. — Повторното превземане на платформите ще изисква близък бой. Всички в този екип са способни воини, но ако Макамбо завземе четири-пет платформи и стовари на всяка по стотина човека охрана, ние няма Да можем да ги освободим, без да изгубим поне две трети или дори три четвърти от нашите хора. Освен това не бива да се разчита на анголската армия и полиция, че ще ни помогнат кой знае колко — добави той. — Сигурно ще им трябват няколко дена, за да се организират. През това време Сингър вече ще е превърнал цялата делта на Конго в смрадлив петролен разлив и така ще е саботирал платформите, че изтичането никога да не може да бъде спряно. Ако не успеем да му попречим да щурмува платформите, ще разполагаме най-много с ден, за да ги отвоюваме обратно.
Трезвата оценка на Еди увисна във въздуха, защото никой в съвещателната зала не можеше да я обори.
На отворената врата на залата се почука тихо. Хуан се зарадва, когато видя Слоун Макинтайър застанала на прага. Тя носеше чифт торбести шорти и обикновена бяла тениска. Ръката й висеше в превръзка на височината на корема. Меднорусата й коса се спускаше на вълни под раменете. За първи път я виждаше с грим. Тушът за мигли и сенките подчертаваха дълбочината на сивите й очи, а умело положеният руж скриваше бледността на все още възстановяващото се тяло.
— Надявам се, че не преча — каза тя с усмивка, която подсказваше, че съзнава точно обратното.
Хуан стана.
— Съвсем не. Как се чувстваш?
— Благодаря, добре. Доктор Хъксли казва, че след няколко седмици ще съм като нова, ако се придържим към физиотерапията, която тя ми предписа. Целият екипаж говори за спасителната операция и как си спасил не само хората си и Джефри Мерик, но и някакъв зимбабвийски политик.
— Повярвай ми, това е плод на общо усилие.
— Чух гласовете ви и исках да кажа „здрасти“. — Тя погледна сериозно Хуан. — Все още ми дължиш обяснение какво вършите и откъде имате този невероятен кораб.
— Обещавам, че ще ти кажа всичко.
— Надявам се — тя погледна към Линда, — ще се видим в каютата ти.
— Доскоро, Слоун.
— Така. И какво ще правим? — попита Макс направо, за да върне разговора на темата.
— Да се свържем с Ленгстън — каза Линда. — Ако не може да уреди тук да бъдат изпратени сили за бързо реагиране, поне да предупреди правителствата на Ангола и Конго, че съществува много правдоподобна терористична заплаха.
— Какви са отношенията ни с тези страни? — попита Линк.
— Нямам представа.
— Какво ще кажете да се свържем с нашите, които напуснаха Корпорацията? Като Дик Труит, Карл Генън и Боб Медоуз например — предложи Майк. — Знам, че Том Рейз има фирма за охрана в Калифорния.
— Петролните компании собствена охрана ли поддържат? — попита Макс.
— Предполагам. А ти какво мислиш, Хуан?
— А?
— Пречим ли ти?
— Не — Кабрило скочи на крака. — Връщам се веднага.
Той изхвърча през вратата, преди някой да успее да го попита къде отива, и пое с широки крачки надолу по коридора. Широките му рамене бяха отпуснати, а главата наведена. Винаги беше взимал решенията си лесно, и този път не беше по-различно, но трябваше да зададе един въпрос, преди да се обвърже. Настигна Слоун точно когато тя застана пред каютата на Линда Рос.
— Хуан — възкликна тя, изненадана от неочакваната му поява и сериозния поглед.
— Сигурна ли си, че диамантите са на борда на „Роув“? — попита той рязко, защото за онова, което беше намислил, дори значителните финансови резерви на Корпорацията нямаше да са достатъчни. Освен това се съмняваше, че ще успее да накара ЦРУ да финансира плана му както трябва.
— Моля?
— „Роув“. Сигурна ли си, че диамантите са на борда?
— Не разбирам какво…
— Ако организираш залагане, какви щяха да бъдат шансовете? Сто на едно? Хиляда на едно? Колко?
Тя замълча, за да събере мислите си.
— По онова време Х. А. Райдър е бил най-добрият водач в Африка и е познавал пустинята по-добре от всеки друг. Знам със сигурност, че е превел тези мъже през Калахари, Диамантите са били у тях, когато са стигнали до крайбрежието.
— Значи тогава са на „Роув“.
— Да.
— Сигурна си.
— Да.
— Добре. Благодаря.
Той се обърна, за да си тръгне, но Слоун сложи ръка на рамото му.
— За какво е всичко това? Защо ме питаш за диамантите?