— Предполагам, че трябва да почакам, за да чуя и нея.
— Съжалявам, но е така. Трябва да се връщам на съвещанието. Имаме още много неща да обсъждаме.
Слоун пусна ръката му.
— Искам да знаеш, че ще ти помогна, доколкото мога.
— Чудесно, защото щом намерим „Роув“, ще се наложи да ми помагаш да изнудим твоите началници да купят тези диаманти.
— Това — отговори тя с усмивка — ще ми достави голямо удоволствие.
Преди да се върне в съвещателната зала, Кабрило се отби отново в кабинета си, за да се обади на брега. На Източното крайбрежие беше рано сутринта, но той предполагаше, че човекът, когото търси, е вече в кабинета си.
Хуан беше позвънил на пряк телефон, затова щом вдигнаха слушалката, той започна без предисловие.
— Дължиш ми един крак, но ще приема, че сме квит, ако ми протегнеш ръка за помощ.
— Мина много време, председателю Кабрило — отговори Дирк Пит от своя кабинет по високите етажи на сградата на Националната агенция за подводния свят, която се извисяваше над Вашингтон, окръг Колумбия. — Какво мога да направя за теб?
25.
„Орегон“ се носеше на север подобно на някой „Грейхаунд“ — прочутата компания за автобусни превози, задвижван от необикновените си двигатели и нетърпението на екипажа. Във всички части на кораба кипеше дейност. В оръжейната разопаковаха оръжията, които щяха да носят мъжете на Моузис Ндебеле. Почистваха ги от смазката и зареждаха стотици пълнители. Други оръжейници се заеха с отбранителните системи; като гледаха муниционните сандъци да са пълни и проверяваха да не би соленият въздух да е разял с ръжда картечниците и автоматичните оръдия.
Долу край отвора в трюма неколцина техници правеха проверка на състоянието на миниподводниците. Демонтираха апаратура и инсталираха допълнителни филтри на въглероден двуокис, за да се увеличи броят на хората, които могат да качат. Подмениха антирадарното покритие на бордовете, от което подводниците щяха да станат почти неоткриваеми под вода. Шума от работата заглушаваше тракането на компресор, който пълнеше десетки водолазни бутилки в случай, че има нужда от тях.
В кухнята готвачите и техните помощници работеха на пълни обороти, приготвяйки бойни дажби, а сервитьорите ги затваряха в херметични пликчета веднага щом храната излизаше от камбуза. В лазарета Джулия Хъксли и помощниците й подготвяха операционната зала за възможен наплив на ранени.
Хуан Кабрило седеше на обичайното си място в командния център, а около него екипажът работеше със замайваща бързина, за да подготви кораба и себе си за предстоящата битка. Той прочиташе всеки доклад за състоянието на „Орегон“ още с пристигането му. Нямаше подробност, която да му се стори маловажна.
— Макс — подвикна той, без да вдига очи от монитора на своя компютър, — тук имам доклад, който твърди, че налягането в противопожарната система е спаднало с шест-седем пункта.
— Наредих пробно пускане в трюма. След около час системата ще е с нормално налягане.
— Добре. Хали, кога се очаква да пристигне Джордж?
Хали Касим свали слушалката от едното си ухо.
— Току-що излетя от Кабинда, Ангола, с Ерик и Мърф. Вероятно ще пристигнат след два часа и половина. Той ще се обади десет минути преди да кацне, за да можем да намалим скоростта на кораба и да подготвим хангара.
— А Тайни? Къде се намира?
— Триста хиляди метра над Замбия.
Хуан изпита облекчение. Планът, подобно на толкова други през последните месеци, беше съставен доста набързо. Едно от най-големите затруднения беше да се измъкнат от бежанския лагер близо до индустриалното градче Франсизтаун в Ботсвана стотина от най-добрите хора на Ндебеле. За разлика от останалата част на Африка в Ботсвана имаше много малко корупция, затова да качат мъжете на самолета без паспорти им излезе доста по-скъпо, отколкото беше предвидил първоначално. Приятелят на Тайни бе уредил нещата в Ангола й мъжете щяха да кацнат в Кабинда без затруднения. „Орегон“ щеше да бъде на стоянката край главния кей на града пет часа по-късно и да остане само толкова време, колкото ще им трябва, за да се качат на борда.
От там щяха да продължат на север към петролните полета пред крайбрежието, където Мърф и Ерик бяха открили три от калашниците с радиопредаватели на Корпорацията. Оръжията бяха в едно мочурище на осем километра от големия нов товарен терминал за танкери и на по-малко от десет минути път с лодка до десетки петролни платформи в океана.