— Смятам, че той си мисли, че може.
— Но това е невъзможно. Най-малкото няма никаква гаранция за точност. Ураганите започват да се разрастват случайно. Някои никога не стават по-силни от тропическа депресия и просто се разпадат над океана.
— Точно така и това няма да е от полза за великото му показно.
— Смяташ, че той знае за идването на голяма буря и че тя ще отнесе изпаренията през океана?
— Нещо повече — каза Хуан, — смятам, че той си мисли, че знае накъде ще поеме бурята и че ще стигне до Щатите.
— Откъде може да знае това?
Хуан прокара длан по късата си коса. Това беше единственият външен признак на разочарование, който показа.
— Точно това ме държа буден. Зная, че не е възможно да предскаже надигането на ураган, още по-малко неговия път, но действията му навеждат на това единствено заключение. Дори без нашата намеса хората на Макамбо накрая ще бъдат разбити и разливането на петрола спряно. Сингър не може да гарантира, че изпаренията ще бъдат отнесени достатъчно далеко и високо, за да бъдат засмукани от ураган. Или пък, дори ако това стане, че бурята няма да утихне от само себе си. Освен ако в уравнението няма още някаква част, която ние не знаем.
— Мога да опитам отново със Сюзън — предложи Линда. — Прекратих разпита, когато научих всичко за нападението срещу петролните кладенци.
Хуан я погледна с гордост. Тя разкри още малко от душата си. Колкото и да му се искаше да я предпази от това бреме, знаеше, че се налага да го поеме отново.
— Тя крие нещо — каза той — и аз съм сигурен, че можеш да го научиш.
— Ще се постарая. — Линда се обърна да си върви.
— Дръж ме в течение.
Шестнадесет километра северно от летище Кабинда, където Тайни Гундерсон приземи самолета със стоте ревностни бойци, Даниъл Сингър разговаряше с генерал Самюъл Макамбо от Конгоанската революционна армия. След два часа щеше да се съмне и най-накрая джунглата започваше да утихва, нощните насекоми и животни си лягаха за през деня. Чудно беше как животните успяваха да запазят физиологическия си ритъм при толкова петролни платформи в морето и край брега, които изгаряха природния газ и осветяваха нощта. Около тях в отворената колиба стояха най-старшите войници, които Макамбо бе склонен да пожертва за тази мисия. Експедиционният корпус от четиристотин души се командваше от полковник Раиф Абала. Той беше тук по две причини: като наказание за провала край река Конго, когато позволи на търговците на оръжие да се измъкнат с диамантите, и заради подозренията на Макамбо, че отклонява камъни от търговията им с кървави диаманти. Макамбо нямаше да съжалява много, ако Абала не се върне.
Бунтовниците се криеха съвсем близо до незаконните бидонвили около терените на петролния гигант „Петромакс“. Те носеха опърпани цивилни дрехи и се преструваха, че са тук, за да търсят работа. Лесно скриха оръжията и Лодките с извънбордови двигатели сред мангровите дървета. Около скривалището поставиха пазачи, които да прогонват рибарите и ловците.
— Полковник — каза Макамбо, — знаеш си задълженията.
С огромния си ръст Самюъл Макамбо представляваше внушителна гледка. И макар че някога калените в битки мускули вече се превръщаха в мазнини, той все още притежаваше невероятна сила. Подобно на своя учител Иди Амин, предпочиташе огледални слънчеви очила и носеше елегантна тояжка, наречена сямбок, изработена от сплетена хипопотамска кожа. Пистолетите в двата кобура бяха ръчно изработени от „Берета“. Златните им инкрустации струваха цяло състояние.
— Да, генерале — отговори Абала незабавно. — Сто бойци ще използват лодките, за да атакуват товарния терминал и самите платформи, а основните ми сили ще се съсредоточат върху обезопасяването на лагера.
— Важно е да завземеш генераторната станция и контролните зали за помпите — добави Дан Сингър, архитектът на нападението. — Те не трябва да пострадат.
— Нападението срещу тези две части на терминала ще бъде проведено от моите най-добри бойци. Те ще ги превземат веднага щом нахлуем през оградата на лагера.
— Хората ти знаят ли как да боравят с контролните уреди? — поиска отново да чуе Сингър.
— Мнозина от тях са работили тук, докато нашето правителство забрани на членовете на племето да работят в конгоанската петролна индустрия — обясни Абала. — Веднага щом танкерът, който сега се товари, бъде откачен от терминала, те ще включат помпите на пълна мощност и ще излеят петрола в океана.
— А платформите?