Той набра номера на Еди Сенг, за да му нареди да посрещне новопристигналите, но директорът по сухоземните операции вече беше в коридора и насочваше войниците към трюмовете на кораба, където ги чакаше Моузис Ндебеле, за да произнесе реч пред тях. Там щяха също така да ги облекат и да ги оборудват с автомати, муниции и цялата нужна екипировка.
Притиснати от тревогата, че атаката вече е започнала, хората на Хуан сякаш намериха у себе си нови сили, но той и не очакваше нещо друго.
От командния център Ерик Стоун наблюдаваше процесията с помощта на камерите за наблюдение. Веднага щом Макс и Линкълн се качиха и след като и последният боец беше поел нагоре, той вдигна подвижната стълба. Хуан погледна към димохода и видя гъст черен дим да се издига над кораба. Очуканият интерком на стената на рулевата рубка звънна.
— Готови сме — обяви Ерик.
Хуан погледна надолу към кея и корабната кърма, на която един от пристанищните хамали чакаше до задното швартово въже. Хуан му даде знак, той вдигна дебелото въже от кнехта и го пусна във водата. Шпилът започна веднага да го навива и прибира на кораба. Хуан повтори жеста и помаха на хамалина, който стоеше при носовото въже. Преди да успее да каже на Стоун, че вече са свободни, видя, че зад кърмата водата между „Орегон“ и пристана започна да кипи, защото кърмовите дюзи бяха включени. Когато отминаха кърмата на руския търговски кораб, Ерик включи магнито-хидродинамичните двигатели, но не увеличи много скоростта, така че движението напред да не накара корпуса да приклекне назад или да потъне по-дълбоко във водата. Едва на километър и половина от плиткото пристанище той започна да увеличава скоростта.
Изчака още малко на мостика, защото знаеше, че това ще бъдат последните му мирни секунди, докато мисията не приключи. Пристъпът на ужас, който изпита, когато Линда му каза за началото на нападението, вече отстъпваше на едно ново усещане, което познаваше твърде добре. Това беше първата доза адреналин, която се вливаше в тялото му. Имаше чувството, че усеща как адреналиновите му жлези впръскват поредната доза в кръвообращението му.
Кожата на чуканчето му беше възпалена, но вече не го смъдеше. Гърбът още го болеше, но и това нямаше значение. Дори сънят, който пропусна, вече не му липсваше. Съзнанието му се съсредоточи върху предстоящата задача и тялото му реагира с готовност да направи всичко, което се иска от него.
Той се обърна към Линда.
— Готови ли сме?
— Да.
Докато слизаха с асансьора надолу към командната зала, той я попита за Сюзън Донливи.
— Планирах да разговарям днес с нея, но…
— Няма значение — успокои я Хуан, а вратите на асансьора се отвориха. — Хали, какви са новините?
— „Петромакс“ се опитва да се свърже с провинциалните власти, но нито те, нито правителството отговарят. В работническите общежития не се е случило нищо. Нападението е съсредоточено единствено върху терминала и платформите в морето. Изглежда терористите са превзели две от петролните платформи, а две други още се защитават, като стрелят с водните оръдия; Един от началниците на платформите се обадил, че е изгубил неколцина души с огнестрелни рани и че не може да издържи още дълго.
— Ерик, кога смяташ, че ще пристигнем?
— След час.
— Мърф, какво е положението с оръжията?
Марк Мърфи се извъртя, за да погледне към Хуан.
— Заредени са догоре, председателю.
— Добре. Момчета, свършихте добра работа, като намерихте оръжията с предавателите. Бог знае какви ужасии можеха да се случат, ако не се навъртахме около река Конго.
Кабрило се обърна, за да отиде в каютата си, но забеляза Чък „Тайни“ Гундерсон, седнал пред една работна станция в дъното на помещението. Пред него имаше компютърен монитор. На него се виждаше как Джордж Адамс почиства обектива на камерата, монтирана на носа на безпилотния апарат.
— Изглежда наред — каза Тайни в микрофона си. Той плъзна ръка по клавиатурата. — Дръпни се встрани, защото ще включа двигателя.
Камерата започна да вибрира, когато малкият двигател на самолетчето заработи.
— Добре, давам зелена светлина. На добър час!
Картината се раздвижи, самолетът набра скорост по стартовата рампа, мина над крановете на носа на „Орегон“ и над релинга. С джойстика Тайни насочи носа му надолу, разменяйки височина срещу скорост, а после лекичко дръпна ръчката, за да го изстреля в небето.
Хуан се върна в каютата си, за да се приготви. Преди да си сложи обновения боен крак и черната бойна униформа, той включи компютъра, за да гледа на живо изображенията от камерите на безпилотния апарат. Докато приготвяше оръжейния си арсенал, хвърляше по едно око към екрана на компютъра.