— Разбрано, „Орегон“. Виждам ви. Струва ми се, че ще ви трябват още пет минути, преди да можем да обърнем към брега.
— Не ме чакайте — обади се Ерик от руля и даде още газ с дроселите. — Аз ще съм на позиция, преди да сте стигнали на километър от брега.
Макс отвори нов прозорец на монитора си, за да провери състоянието на възлюбените му двигатели и видя, че Стоун ги държи в режим малко под червената линия. Всички опасения, че може да са били повредени, когато заседнаха в река Конго, сега се разпръснаха. Старото корито даваше всичко от себе си.
— Плаваме към целта.
Майк въртеше мързеливи кръгчета с лодката на подводни криле на три километра от брега, докато стане време да нанесат свря удар. Той завъртя руля на изток и се насочи към многобройните огромни складови резервоари в южния край на пристанището. От въздушната картина, която безпилотният апарат беше предал в командния център, се видя, че тук има най-малка активност на бунтовници, но без съмнение щяха да ги забележат, докато се приближават, и да прехвърлят хора, за да отблъснат нападението.
Той трябваше да заобиколи петролния разлив, чиито отделни части бавно се срастваха в едно огромно петно. Нямаше как да прецени размерите му, но от онова, което можеше да види, приликата му със замърсяването на залива Принс Уилям, след като „Ексон Валдез“ се надяна на рифа Блай, ставаше все по-голяма.
Той стоеше в задния кокпит, за да си осигури 360-градусово зрително поле, и не чу появата на безмоторния апарат над лодката заради шума от нейните двигатели. Тайни го държеше на не повече от шест метра над лодката и когато леко я подмина, размаха криле, преди да го стрелне напред към вълнолома.
— Шантаво копеле — измърмори Тайни с кисела усмивка и хвърли поглед към плоския екран, който беше монтирал набързо снощи.
Всичко изглеждаше непроменено, откакто безпилотният самолет беше прелетял на съоръжението. Около резервоарите и електростанцията не се виждаха терористи. Едва когато насочи апарата на север, започнаха да се мяркат бунтовници. Някои пазеха портала, останалите пресушаваха цяла армада от цистерни. Дебели черни змии петрол се стичаха от задниците им и се виеха към вълнолома. Друга група се намираше на товарния док и приготвяше втори комплект танкерни маркучи, за да започнат да изливат петрола в морето. Линк щеше да поведе нападението в тази посока, щом Майк и хората му дойдеха да ги подкрепят.
И тогава, когато вече се намираха на километър и половина от кея, който беше най-близо до района със складовите резервоари, той видя, че ги бяха забелязали. Мъжете тичаха по прокарания върху насипа път и се качваха в коли на „Петромакс“, за да прекосят по-бързо концесията. Придвижваха се с камиони, повдигачи и дори с един доста голям кран. С една дума, използваха всичко, което техният командир успя да запали. Други бързаха пешком, събирайки се стихийно на групи.
— „Орегон“, виждаш ли това, което виждам аз?
— Да — отговори Макс.
Марк Мърфи вдигна металните плочи върху корабното 40-милиметрово автоматично оръдие „Бофорс“ и задейства хидравликата, която издигаше оръжието на стрелкова позиция. Екранът на компютъра му автоматично се раздели на две половини. Едната показваше прицелната камера на гатлинга, а втората тази на оръдието. Той започна да въвежда цели колкото може по-бързо местейки кръстчето на мушката по екрана с помощта на два джойстика. Започна с превозните средства веднага щом компютърът му каза, че първата цел е засечена. Оръдието забълва снаряди, а гатлингът изригна огнен език на пет метра от борда на кораба. Оръжията започваха да търсят нови цели още преди предходните изстрели да попаднат в целта.
Куршумите на ротационната картечница разкъсаха един самосвал. Движещите се с над 3000 метра в секунда куршуми откъснаха двигателя от мястото му, нарязаха всичко и всички в кабината и пробиха дупки с големината на юмрук в дебелата три сантиметра стомана на ваната. Силата на попаденията повдигна дванадесеттонния камион на десните му гуми и го преобърна.
Чифт 40-милиметрови снаряди пробиха два кратера в асфалта пред един джип с открита товарна каросерия, пълна е въоръжени мъже, които висяха и по стъпалата. Шофьорът се опита да завие рязко, но лявата предна гума попадна в една от димящите дупки точно в мига, когато третият снаряд се заби зад дясната предна гума. Взривът изхвърли джипа във въздуха, а от каросерията му като кукли, захвърлени от разглезено дете, се посипаха бунтовници.