Хуан се претърколи на гръб и започна да пълзи по мрежата като паяк. Държеше под око горната част на платформата, защото се страхуваше, че някой от бунтовниците може да надникне и да го види в това уязвимо положение. Когато стигна до платформата, внимателно вдигна глава и надникна. Терористите още контролираха сондажната платформа, а огънят на неговите хора беше откъслечен. Прецени, че само двама се сражават още, и тъй като стреляха само с единични изстрели, му стана ясно, че и мунициите им са на свършване. Бунтовниците изглежда не изпитваха подобни затруднения и стреляха напосоки.
Когато Хуан се увери, че никой не гледа към него, той се претърколи от мрежата под гъсениците на подвижния кран. Провери оръжието си и смени изстреляния наполовина пълнител. Нямаше достатъчно добро зрително поле, за да почне да отстрелва бунтовниците, без да рискува друг изстрел от ерпегето. Изпълзя към задната част на крана и внимателно надникна, за да потърси по-добро укритие.
Някакъв терорист изскочи внезапно иззад железен сандък и се приготви да хвърли граната по един ранен зимбабвиец, намерил укритие зад големия вентил. Хуан го прониза с един изстрел и след секунди гранатата избухна, вдигайки във въздуха трупа му и обезобразеното тяло на някакъв негов другар сред кълбо от пламъци и дим.
Преди някой да разбере откъде беше дошъл изстрелът, Хуан изскочи изпод крана, хукна приведен по платформата и се хвърли зад купчина дебели петнадесет сантиметра сондажни пръти. Той се изви така, че да може да надникне през тях. Гледката го обърка, сякаш му бяха сложили фасетното око на муха, но все пак успя да види един от бунтовниците да минава покрай сондажната кула на няколко метра от мястото, където петролът бликаше свободно.
Хуан пъхна цевта на своя МП-5 в отвора и даде откос от три куршума. Два от тях се удариха във вътрешните стени на пръта и отлетяха незнайно къде, но единият улучи бунтовника ниско в стомаха. Той залитна назад и падна в лавината от суров петрол. За секунда изглеждаше така, сякаш се е облегнал на извиращата струя, но тя бързо го засмука и той изчезна във водопада, който се спускаше към океана.
Кабрило мина от другата страна на купчината пръти малко преди бунтовниците да я засипят с автоматичен огън. От попаденията тръбите звънтяха мелодично. Той започна да осъзнава, че нападението може да се провали. Ако Линда не свършеше скоро долу и не доведеше своите хора като подкрепление, Хуан трябваше сериозно да се замисли дали да не даде заповед за отстъпление. „Орегон“ не можеше да им помогне, без да рискува да подпали платформата.
Освен това знаеше, че при толкова боеспособни бунтовници спускането долу при миниподводницата беше равно на самоубийство. Щяха да бъдат надупчени, преди да са стигнали и до средата на стълбата. Хуан трябваше да измисли нещо друго и се поколеба дали да не вземат спасителната лодка на платформата. Съдът от фибростъкло можеше да бъде спуснат автоматично. Единственият проблем беше, че стойката му се намираше на закътано място в другия край на платформата. Обаче, за да стигне там, той трябваше да прекоси откритото пространство. Доколкото можеше да определи, това си беше чисто самоубийство.
Хуан завъртя ключето на радиостанцията си, за да намери честотата на Линда, когато поредният залп се заби в сондажните пръти.
— Линда, Кабрило. Забрави за работниците и си размърдай задника, за да дойдеш бързо тук. — Тя не отговори и Хуан я повика отново. Къде ли се беше дянала?
Тя беше тренирала по пет часа седмично всяка божа седмица, и то в течение на две години. Това правеше повече от петстотин часа върху рогозките, които Еди Сенг беше качил на „Орегон“, за да има истинско карате дойо. Той беше учил при учител, когото не го беше грижа за рангове, защото на света имаше малцина достатъчно способни, за да му дадат диплома.
За Линда беше достатъчно да чуе гласа на Хуан, за да излезе от обхваналата я паника и да започне да действа. Тя направи крачка встрани и назад светкавично бързо и убиецът не осъзна, че сега ложата на оръжието опира в хълбока й. Линда стовари лакътя си в слънчевия му сплит. Ударът му изкара въздуха и зловонният му дъх едва не я задави. Но тя стовари юмрук между краката му, припомняйки си думите на Еди, когато стигаха до този елемент на често тренираната контраатака: „Когато почувстваш тежестта му върху гърба си, отхвърли го. Ако не стане, стисни го за топките, докато не рухне“.