Почувства, че мъжът се отпуска върху нея. Затова го сграбчи за ръката, повдигна хълбок и го хвърли през рамо, но не го пусна, за да може съчетаната им маса да го блъсне в пода на платформата. Терористът зяпаше като риба, не можеше да си поеме въздух. Линда му нанесе каратистки удар по гърлото. Очите му потрепнаха и се обърнаха. Щеше да е в безсъзнание поне няколко часа.
Тя стана на крака и видя, че боецът, когото тя наричаше наум снайпериста, наднича през отвореното гише откъм столовата. В момента сваляше калашника си, защото не беше посмял да стреля досега. Тя му кимна отсечено и в отговор получи широка усмивка.
За всеки случай Линда сложи чифт пластмасови белезници на терориста и ги заключи около крака на готварската печка. Когато се върна в столовата, видя, че другите двама от екипа й още охраняват вратата, за да не може никой да излезе и да бъде убит горе на платформата.
По пода лежаха тела. Неколцина бяха мъртви, но повечето бяха просто ранени в безсмисленото клане. Някои от колегите им вече се бяха заели да им помагат да легнат или седнат по-удобно и притискаха бинтове и парцали от дрехи върху раните. Един от тях ги ръководеше. Беше бял, със сламено руса коса около червеникава плешивина и с най-големите ръце, които Линда беше виждала. Мъжът притежаваше грубовата красота, каквато не бе срещала досега. Когато се изправи, за да прегледа един работник, облегнат на обърнатата маса, той я забеляза и с пет широки крачки стигна до нея.
— Малката, не зная коя си, нито откъде се взехте всички, но страшно се радвам да ви видя! — Той се извиси над нея, а акцентът му беше чисто тексаски. — Казвам се Джим Гибсън, началник на платформата.
— Рос. Казвам се Линда Рос. Секунда — вдигна тя ръка. После намести слушалката си, която беше паднала по време на свиването, в ухото. — Хуан, Линда.
— Слава Богу! Трябвате ми тук, и то веднага, иначе ще се наложи да отстъпим. После ще се погрижим за работниците. — Шумът на престрелката, който се чуваше като фон на думите му, подчерта сериозността на положението.
— Те са в безопасност. Тръгвам веднага — каза Линда и погледна нагоре към високия тексасец. — Господин Гибсън…
— Наричайте ме Джим.
— Джим, трябва да задържите хората си тук. Горе още има терористи. Направили са нещо на платформата, защото петролът се излива в океана. Когато се погрижим за бунтовниците, вие и хората ви ще можете ли да спрете изливането?
— Разбира се. Какво става всъщност?
Докато отговаряше, Линда пъхна нов пълнител в автомата си.
— Група конгоански бунтовници превзеха няколко петролни платформи и товарния терминал.
— Това нещо политическо ли е?
— Джим, обещавам ти, че когато всичко свърши, ще ти обясня, но сега трябва да тръгвам.
— Можеш да ми разкажеш, докато вечеряме. Зная чудесен португалски ресторант в Кабинда.
— А аз един още по-добър в Лисабон — подхвърли Линда през рамо, — но ти ще почерпиш.
Майк насочи „Либърти“ право към вълнолома, преди да завърти руля и да върне в последната секунда дроселите назад.
Въпреки че вече беше прибрал подводните криле и лодката се беше отпуснала върху водата, газенето й стана още по-дълбоко и бордът й се допря в бетона толкова леко, че не откъсна нито една от залепените за него миди.
Предният капак беше отворен и мъжете започнаха да изскачат от него и да слизат на кея, търсейки първото подходящо прикритие. Откъм терминала се чу стрелба с леки оръжия, но благодарение на усилията на Марк Мърфи и уменията на Троно като кормчия, наблизо бяха останали много малко бунтовници.
Майк събра екипировката си и скочи на брега. Нямаше за какво да върже лодката, затова измъкна един специален пистолет от кобура на гърба си. Той беше .22 калибър, преправен да изстрелва дванадесетсантиметрови стоманени пръчки в цимента. Майк презареди, заби още една и швартова „Либърти“ за тях.
Борците за свобода не бяха забравили научените с много жертви уроци по време на гражданската война. Те се разпръснаха както трябва, като всеки войник би могъл да покрие другарите си от двете страни. Първата им цел се намираше на по-малко от сто метра от тях. Майк хвърли поглед към екранчето от вътрешната страна на левия си ръкав и изруга. Захранването му беше прекъснато и нямаше картина.