Тъй като нямаше друг избор, той поведе атаката, притичвайки приведен от позиция на позиция, докато хората му го прикриваха с огън. Макар в момента бунтовниците да бяха само една шепа, с всяка изминала минута пристигаха и други, които бяха избегнали модерните сензори на „Орегон“.
Отрядът от шейсет души даде първата си жертва, когато неочаквано иззад една барака изскочи терорист и откри огън от хълбок в холивудски стил. Докато не свършиха патроните в пълнителя, той не отдели пръста си от спусъка. Нападението беше самоубийствено и хората на Майк го засипаха с огън, но четирима от тях бяха повалени, а един убит на място.
Продължиха безстрашно напред, притичваха със стрелба и се спираха зад някое прикритие, за да дадат огнева подкрепа на онези, който напредваха в редица. Това си беше чиста градска партизанска война, в която враговете бяха навсякъде около тях.
Радиостанцията на Майк изпука и той потърси укритие зад един обърнат влекач, за да говори спокойно.
— „Либърти“, тук „Орлово око“. Съжалявам за забавянето, но успях да оправя връзката ти. — Гласът беше на Тайни Гундерсон, който управляваше безпилотния апарат.
Троно погледна повторно към странния квадрат, прикрепен към ръкава на черната му бойна куртка. Сребристата му повърхност бе започнала да се изпълвах картина на товарния терминал, която безпилотният самолет предаваше върху екрана от електронна хартия. Резолюцията на гъвкавия екран беше толкова ясна, колкото на големия плосък дисплей в командния център на „Орегон“, но ограниченията в захранването позволяваха на апарата да изпраща само моментални снимки на интервали от десет секунди, а не движещи се картини. Това беше една от най-модерните технологии, но все още недоусъвършенствана, и затова моментът, когато американската армия щеше да започне да я използва, беше още далеч.
Изображението се смени, когато Тайни се насочи към позицията на Майк. Майк видя, че в далечния край на склада се криеха трима бунтовници, които се готвеха да обходят във фланг неговите хора. Той изскочи иззад влекача и се втурна обратно, за да си осигури видимост към ъгъла на сградата, зад който терористите се бяха свили. Едно копче на гранатомета, монтиран под ложата на автомата му, стесняваше цевта му с част от милиметъра, така забавяше скоростта на гранатата и му позволяваше да зададе обсег по избор. Той прецени на око, че ъгълът на сградата е на около четиридесет метра и го нагласи на скалата. Оръжието издаде едно смешно „пльок“, ала резултатите бяха всичко друго, но не и весели. Гранатата падна на тридесетина сантиметра от края на сградата и избухна. Шрапнелите разкъсаха гофрираната ламарина й телата на бунтовниците.
Марк погледна отново към ръкава си и видя на мекия екран тримата терористи, обвити в облак дим.
Сега, когато Тайни, ангелът хранител, следеше отгоре какво става, всичко тръгна двойно по-бързо, защото Майк можеше да съобщава на хората си къде има засади, преди терористите да ги изненадат.
Стигнаха до електростанцията на терминала, без да губят повече хора. Макар че сградата беше изолирана срещу шума, тя цялата се тресеше от рева на самолетните двигатели, които произвеждаха електричество. Майк вече беше избрал петимата войници, които щяха да го придружат, а на останалите заповяда да продължат напред през двора, за да помогнат на Линк в нападението срещу танкерното пристанище.
Той влезе в електростанцията, като простреля катинара на страничната врата. Шумът на самолетните двигатели се усили. Без специални слушалки можеха да останат вътре само няколко минути. Майк влетя през прага и плъзна лазерния прицел на своя „ХК“ из огромното хале. Трите двигателя „Дженеръл Илектрик“ се издигаха върху постаменти от стоманобетон. Всмукваха въздух през никелирани отвори, а отработилите газове се отвеждаха по тръби, почернели от голямата горещина.
Само един от двигателите работеше. По време на инструктажа Макс беше обяснил, че подобни електростанции редуват два двигателя и разполагат с трети за извънредни случаи или за времето на върхово потребление. Вместо да срутят електростанцията със 120-милиметровата гаубица на „Орегон“, те предпочетоха да спрат работещия двигател, защото по-късно щяха да се нуждаят от електричество, за да почистят разлива.
Майк се затича към контролната зала на станцията. През дебелите трислойни стъкла на плъзгащите се врати на помещението, което гледаше към халето, видя двама работници, пазени от трима бунтовници. Служителите на „Петромакс“ разучаваха контролното табло, покрито с множество лампички. Пазачите и работниците стояха прекалено близо, затова когато Майк започна да се приближава към тях, пусна един откос над главите им и разби стъклата, които се стовариха на земята на хиляди блестящи късчета. Сам по себе си шумът от внезапно нахлулия трясък на реактивния двигател беше достатъчно объркващ, но Майк хвърли през разбитото стъкло и една шокова граната.