Боже, колко мразеше да е прав!
— Време е!
Без миг колебание Кабрило отново съсредоточи цялото си внимание върху битката. Изправи се светкавично над сондажните пръти и изстреля къс откос от три куршума в един терорист. Отляво срещу него избухна залпов огън — бунтовниците го бяха видели, но Линда и хората й отвърнаха със стрелба. Хуан излетя иззад прътите, като нарочно накара нападателите да открият огън по него, за да разкрият позициите си. Неговите хора бяха подготвени за този момент и за втори път от началото на битката избухна толкова силна престрелка, сякаш някой беше отворил вратите на ада.
Това беше най-напрегнатата ръкопашна битка, в която беше участвал. Въздухът трептеше от куршуми, някои минаваха толкова близо до главата му, че усещаше горещината им. Той се хвърли зад един варел за нафта, който беше паднал настрана. Огънят на поне два калашника го търкулна към него.
Линда видя как един от мъжете открива огън по Хуан, но бързият й изстрел го пропусна, защото той се скри зад купчина тръби. Тя се затича към него. Имаше чувството, че е влязла в гора от железни дървета. Начинът, по който тръбите се преплитаха, осигуряваше предимство за противника. Независимо от опитите й да го види, като гледа под тръбите или високо над тях, зрителното й поле винаги се оказваше запушено.
Осъзнавайки, че всяка секунда може да попадне в капан, тя започна да се изтегля от лабиринта. Очите й не се спираха никъде повече от миг, защото се страхуваше, че бунтовникът може да я е заобиколил.
Точно завиваше край една дебела тръба, когато една ръка се протегна и силно дръпна автомата й за цевта. Изненадата я запрати на земята. Тя си пожела да й хрумне нещо много умно в секундата, която й оставаше, но последната й мисъл беше само за това, че се е оставила да бъде убита от някакъв жалък бандит.
Чу се гръм със силата на оръдие. Главата на бунтовника, който се извисяваше над нея, изведнъж се удължи като маска за Вси светии и после просто изчезна. Линда вдигна очи и видя Джим Гибсън в неговите каубойски ботуши четиридесет и седми номер, стиснал револвер, от чиято цев се виеше струйка дим.
— Честно казано, не ми е разрешено да стъпвам на платформата, но винаги съм смятал, че правилата са за неудачниците. — Той протегна надолу голямата си лапа и издърпа Линда да стане. — Добре ли си, скъпа?
— Спасена от един истински каубой. Какво повече ми трябва?
Тъй като познаваше всяко ъгълче, нит и винтче на платформата, той безпогрешно я изведе от лабиринта. Когато стигнаха до мястото, откъдето беше поела между тръбите, Линда изведнъж осъзна, че вече не се чува стрелба.
Тя надникна предпазливо навън. Петима терористи стояха един до друг с протегнати нагоре ръце. Други двама се покатериха на палубата откъм мрежата, където се бяха крили.
— Хуан, мисля, че всичко свърши — каза тя в микрофона на яката си.
Хуан се измъкна иззад варела и стана. Без да изпуска от прицел мародерите, се затича към тях, крещейки:
— Долу! Всички да легнат! Бързо долу!
Линда също хукна натам, за да му помогне, докато те лягаха на палубата. Зимбабвийците започнаха да проверяват умрелите и ранените, Хуан вече слагаше белезници на оцелелите.
— „Номад“ вика „Орегон“. Целта е обезопасена. Повтарям, целта е обезопасена.
— Чух те още първия път — изръмжа Макс. — Може и да съм по-стар от теб, но не съм глух. — После добави. — Добра работа. Нямах и капка съмнение, че ще се справиш.
— Благодаря. Какво е положението?
— Майк спря подаването на ток. От танкерните маркучи още изтича петрол, но вече не толкова силно, защото помпите не работят. Гравитацията изкарва петрола от складовите резервоари.
— Линк готов ли е?
— Планът ни беше да атакува пет минути след като Майк спре генераторите. В момента тръгва.
Черната гумена лодка беше изстреляна по тефлоновата рампа от хангара за лодки така, както се катапултират самолетите от самолетоносач. Лодките на военноморските тюлени с издължен надолу V-образен корпус за стабилност и допълнителни надуваеми тръби за повишена товароподемност бяха произведени във военния клон на канадската фирма „Зодиак“ със седалище във Ванкувър. Те можеха да минат през вълни с всякакви размери с лекотата на видра, а скоростта им превишаваше четиридесет възела благодарение на чифт извънбордови двигатели с мощност по 300 к.с.