Линк беше на руля, а Джери Пуласки стоеше до него. Над военните си униформи двамата бяха сложили бронежилетки. На стените на кокпита по средата на лодката бяха завинтени бронирани плочи и той беше фактически неуязвим. В краката им лежаха сандъци, в които имаше пушки „Барет М107“ калибър .50. Те имаха обсег километър и половина, заради който тежащите четиринадесет килограма оръжия бяха сред най-добрите снайперски карабини в света.
Водата около товарния терминал беше напълно замърсена със суров петрол и нито Хуан, нито Макс бяха склонни да рискуват водните движители и направляващите дюзи на „Орегон“ да се задръстят с лепкави буци. Не искаха и да стрелят по чувствителните танкерни маркучи, ако не можеха да гарантират сто процента точност на оръжието. Линк и Ски трябваше да подсигурят гърба на нападението на Майк по пътя върху насипа.
Те се понесоха с висока скорост по вълните към носа на закотвения супертанкер и намалиха едва когато лодката заплава в разлетия петрол. Слоят беше дебел най-малко петнадесет сантиметра и полепваше по гумените тръби на корпуса. За техен късмет витлата лежаха под отровната мътилка, иначе едва ли щяха да успеят да се придвижат.
Зад гърбовете им „Орегон“ отново потегли. Маневрираше, за да застане в скъсен ъгъл за стрелба към тази важна част на съоръжението. Въпреки че нямаше да стрелят пряко по пътя или по огромния товарен док, Макс не изпитваше колебание да осее океана около тях с куршуми от ротационните картечници.
Ски гледаше през голям бинокъл към едната страна на танкера, за да провери дали терористите не го използват за наблюдателен пост. Палубата изглеждаше чиста, но за да не рискуват, щяха да се качат на борда откъм носа, който се намираше на повече от триста метра от надстройките — най-удобното място за наблюдателница.
Стигнаха до редица буйове, които бележеха четиридесет и пет метровата забранена за приближаване зона около кораба, а отгоре още не бяха започнали да стрелят по тях.
— Тъпаци, точно както си мислехме — подхвърли Линк.
Като наближиха корабния корпус, който под червената си боя срещу полепващи организми им заприлича повече на стоманена стена, отколкото на нещо, предвидено да пори вълните на океана. Тъй като цистерните му бяха почти празни, горната палуба се издигаше на почти осемнадесет метра над главите им.
Линк работеше с руля и дроселите, за да ги доближи до носа, а Ски приготви пушката за изстрелване на куката, чиито зъбци бяха облечени в каучук. Малко преди щурмовата лодка да се плъзне под носа, той изстреля куката нагоре и тя повлече след себе си две върви от нанофибри. Прелетя над релинга и когато Ски дръпна вървите, тя се закачи здраво. Линк закачи за корпуса на танкера силен магнит с кука и върза за него носовото въже на гумената лодка.
Въжетата, вързани за куката, бяха прекалено тънки, за да се изкатерят по тях, но пък бяха здрави като стомана. Линк прекара краищата им през лебедка, закрепена към пода на лодката, и провери дали стремената са здраво закрепени. Когато свърши, видя, че Линк вече беше отворил тапицираните кутии, в които лежаха двете снайперски карабини. Пълнителите им бяха предварително заредени с по десет патрона. Двамата щяха да вземат и по един резервен.
— Каляската ви е готова — каза Ски и стъпи на едното стреме.
Линк направи същото и натисна бутона, за да пусне лебедката. Въжетата започнаха да се плъзгат по ролката на куката. Стремето на Ски се опъна и той беше повдигнат от щурмовата лодка. В едната си ръка стискаше въжето, а в другата пушката. Когато се издигна три метра над гумената лодка, въжето пое тежестта на Линк и двамата започнаха да се издигат покрай страничния борд на танкера.
Отне им само няколко секунди, за да стигнат до горе. Ски прехвърли единия си крак през релинга и освободи другия от стремето. Приземи се леко и веднага вдигна пушката на рамо и опря око в оптическия мерник, оглеждайки палубата и надстройките за подозрителни движения. Стремето му запуши малката ролка на куката и спря движението на въжето. Затова на Линк му се наложи да се набере нагоре и да се прехвърли през релинга по корем.
— Чисто е — каза Ски, без да поглежда към другаря си. Те поеха към кърмата, като всеки притичваше по четири-пет метра и се свиваше зад някакво укритие, докато другият наблюдаваше надстройките през оптическия мерник. Из кораба не се виждаха признаци за някаква дейност, но за всеки случай те продължаваха да използват тази техника на предвижване. Трябваха им три минути, за да стигнат до надстройките, и за първи път преминаха на левия борд на танкера, за да погледнат надолу към товарния кей. Двата портални крана бяха по-високи от кораба, но закачените на тях дебели маркучи се полюшваха нехайно и петролът падаше само от шест метра преди да се плисне върху кея и да се излее в океана.