Черният корпус беше белязан от ръждиви ивици и петна, а единственият димоход бе толкова почернял от пушек, че не можеше да се определи какъв е бил цветът му — зелен или жълт. Единственото ново нещо в оборудването на борда беше спасителната капсула, увиснала над кила. Тя беше монтирана след настояванията на капитана, когато разбра накъде ще плават.
С ширина тридесет и седем метра и дължина колкото три футболни игрища танкерът „Сидра“ беше голям кораб, макар и не толкова, колкото швартования за петролния терминал на „Петромакс“ 350000-тонен танкер. Старомодната му конструкция позволяваше трюмовете му да поемат само 104 ООО тона суров петрол.
Беше се превърнал в част от пейзажа, откакто хвърли котва пред мавританското пристанище Наукшот — трепкащ силует в западната част на хоризонта, застинал там от седмици, но заминаването му мина почти незабелязано. Той отплава от града веднага щом Даниъл Сингър пристигна от Ангола и се отдалечи на повече от двеста мили от сушата.
„Сидра“ преследваше една тропическа депресия, която се носеше напряко на Атлантическия океан и имаше потенциал да се превърне в ураган. Това беше бурята, която Сингър чакаше. Тя предлагаше съвършени условия да провери дали онова, което твърдяха най-добрите умове в метеорологията и най-сполучливите компютърни симулациите истина.
Тъй като температурата в каютата му се колебаеше около тридесет и седемте градуса, Дан Сингър прекарваше колкото може повече време на тесните проходи, обграждащи рулевата рубка, където благодарение на седемнадесетте възела, с които се движеше корабът, полъхваше ветрец.
Току-що беше разбрал от новините на Би Би Си по безжичния интернет, че нападението на Макамбо е било провалено от анголската армия. При бързата контраатака били убити повече от сто бунтовници. Пленените били четиристотин. Сингър се замисли дали полковник Абала, единственият бунтовник, който би могъл да го разпознае, е сред оцелелите, или е загинал, но после реши, че това няма значение. Ако го свържеха с нападението, рекламата при явяването му в съда само щеше да популяризира неговото послание. Той щеше да наеме най-блестящите адвокати и да ги накрада прехвърлят случая му на Международния съд в Хага. Щеше да изправи пред този съд начина, по който човечеството се отнася към земята.
Единственото, което го притесняваше в проваленото нападение, беше, че по груби оценки излятият в океана суров петрол е само около дванадесет хиляди тона. Макар че това си бе чиста проба катастрофа за околната среда, количеството беше много по-малко от планираните от него един милион тона. Нямаше да има облак от бензол-арсенова киселина, който да бъде подхванат от бурята и да разпростре отровите си над югоизточната част на Съединените щати. Вярно, че бурята щеше да бъде най-тежкият и страшен ураган, който ще се стовари върху Америка, откакто се води отчет, но без вредното замърсяване нямаше да предизвика паниката, на която Сингър се надяваше.
Знаеше, че ще се наложи да се свърже с медиите, щом бурята премине или може би по-добре малко преди да стигне до сушата, за да обясни как една случайна битка в далечен край на света е предотвратила катастрофата.
Това щеше да е поредният пример колко взаимно свързано е всичко на земята, как оставяме нашето бъдеще на прищевките на случайността.
Адонис Каседин, капитанът на танкера слезе от мостика. За разлика от красивия си съименник от митологията, Каседин беше мъж с кисело изражение, небръснати бузи и остър като на гризач поглед. Носът му беше изкривен на една страна, защото след някакво сбиване не му го бяха наместили както трябва. Затова и зацапаните му очила стояха накриво върху щръкналите уши.
— Току-що получих информация от един контейнеровоз, който е на около сто и шейсет километра пред нас. — До залез оставаха още няколко часа, но дъхът му вече вонеше на евтиния джин, който смучеше. Обаче трябваше да му се признае, че не заваляше думите, а тялото му се поклащаше съвсем леко. — Сблъскали са се с буря четвърта степен. Вятърът духал от североизток.