Но колкото и да беше отрупан с работа, тя не можеше да се сравнява с онова, което д-р Джулия Хъксли и нейният екип вършеха в лазарета. Те трябваше да се грижат за двадесет и трима пациенти, да извадят тридесет и един куршума и да зашият толкова органи и крайници, че тя загуби надежда, че някога ще излезе от операционната. В мига, в който свалеше кървавите си каучукови ръкавици, един от фелдшерите веднага й помагаше да нахлузи нови, за да се заеме с поредния ранен. По едно време анестезиологът се пошегува, че е пуснал повече газ, отколкото участниците в състезание по надпиване с бира.
След петнадесет часа работа тя шиеше дълбоката резка, която един куршум беше оставил на рамото на Майк Троно, без той дори да усети, и вече знаеше, че той е последният ранен. Когато Майк скочи от масата, Джулия се търкулна на нея с театрален стон.
— Хайде, хайде, Хъкс — закачи я Майк, — да получаваш рани е много по-тежко, отколкото да ги оправяш.
Тя не отвори очи, но му отговори:
— Първо, нищожната ти драскотина не заслужава да бъде наречена рана. Котката ми ме драскаше по-дълбоко от това. Второ, щом не оценяваш работата ми, ей сега ще извадя конците и ще те оставя още да покървиш.
— Брей, а къде остана Хипократовата клетва?
— Когато я произнасях, си отварях само устата.
Той я целуна по бузата.
— Приятни сънища, докторке. Благодаря.
Веднага щом Майк излезе от операционната, една сянка засенчи лампите, които висяха над масата. Джулия отвори очи и видя председателя. По мрачното му изражение разбра, че той знае.
— Искам да я видя.
Тя скочи от масата и поведе Кабрило през другото крило на лазарета до една малка климатизирана стая с една-единствена маса в средата. Към задната стена бяха закрепени четири шкафа от неръждаема стомана с чекмеджета. Без да каже нещо, тя издърпа едното и извади на показ голо тяло, пъхнато в непрозрачен пластмасов чувал. Хуан отвори малко ципа над лицето и отстъпи, за да огледа сиво-бялото лице на Сюзън Донливи.
— Как го е направила?
— Кофти начин да умреш — отговори Джулия, която сега усети десетократно по-голяма умора, отколкото в операционната. — Изплезила се е колкото може повече и се е хвърлила по лице на земята. Брадичката й се ударила в пода, а зъбите са прехапали езика. След това се е изтърколила по гръб и буквално се е удавила в собствената си кръв. Направо не мога да си представя как е могла да се хвърли и да не се подпре на ръце.
— Била е с белезници.
— Можела е в последния момент да извие глава. — Джулия погледна с тъга тялото. — Смятаме, че е пробвала няколко пъти, докато събере кураж за последния опит.
Кабрило замълча. Спомни си преследването с лодки в Сандвич Бей, след като той и Слоун бяха открили убития Папа Хайнрик. Кормчията, когото беше преследвал, нарочно блъсна лодката си в брега, за да не го хванат. Тогава Хуан си беше помислил, че онзи се страхува да не попадне в африкански затвор, но истината беше, че човекът се беше пожертвал за кауза. Точно както Сюзън Донливи.
— Не — каза той уверено, — успяла е още от първия път.
— Да не си гледал записите на охранителната камера в килията й?
Той се обърна към нея.
— Няма нужда. Познавам този тип хора.
— Фанатици.
— Да. През Втората световна война да си отхапеш езика е било приемлив заместител на сепукото сред пленените японски войници.
— Хуан, съжалявам. Из кораба се носят слухове, че може би е знаела повече.
— Знаела е. — Той погледна към Джулия. — Мисля, че и Джеф Мерик знае същото. Трябва да го събудиш.
— Забрави. Кръвното му налягане е прекалено ниско. Едва успях да прегледам раната му за частици и съвсем наскоро малко ограничих възпалението. Признавам, че комата му е много по-плитка, но тялото му отказва.
— Джулия, нямам друг избор. Сингър е наредил атаката да се проведе в определен час, защото е планирал и нещо друго. Отвлякъл е Мерик, защото е искал и той да гледа. Когато Линда разпита Сюзън, тя призна, че в Дяволския оазис Сингър е разговарял няколко часа с Мерик. Обзалагам се, че му е разказал целия план.
— Готов ли си да заложиш живота му?
— Да — отговори Хуан без колебание. — Каквото и да е замислил Сингър, със сигурност включва ураган. Мисля, че е измислил начин да ги формира. Трябва ли да ти обяснявам, какво значи това? След „Катрина“ ти си взе отпуска, за да помагаш като доброволка в Ню Орлийнс.